Loading ...Anybody… HOME?
Current Mood:
Alarmed & 
Idea
Гледах Home. Въпреки изключително негативните перспективи, в края на филма имаше искрица надежда. Аз все пак мисля, че в още преди да остареем и да си отидем от старост, ще се самоунищожим - не зная дали с ядрено оръжие или променяйки климата до неузнаваемост и предизвиквайки нова Ледена епоха. Но се замислих: “Какво правя аз?”. Реших да си направя списък. Нищо сериозно, просто така. И ето какво се получи:
- Ходя много пеш;
- Не използвам климатик;
- Пътувам основно с метро и трамваи;
- Използвам автомобил на газ;
- Карам автомобил само уикенда и извън София. В много редки случаи - в града;
- Сортирам боклука: хартия, картон и пластмаса отделно, стъкло и метал - също отделно. Не помня цветовете на кофите; имат си надписи :);
- Пестя електричество. Или поне се опитвам. Винаги гася крушките и телевизора, когато не съм в стаята;
- Опитвам да не изхвърлям храна;
- Ям основно пилешко месо;
- Използвам топла вода само за лична хигиена. Опитвам се да сведа консумацията й до минимум;
Какво още мога да направя:
- Мога да сменя всички свои крушки с енергоспестяващи;
- Някой ден, когато животът го позволява, мога да пътувам из града с велосипед. Плашат ме основно мръсотията и опасността някой да ме отнесе докато кротко си карам по улиците;
- Мога да си купя електрически автомобил. Това, разбира се, е на доста по-късен етап;
Ако имах възможност, бих плащал евентуално и въглеродните си емисии, за да съм сигурен, че съм неутрален към околната среда. Два пъти се опитах да участвам в залесяване, но и двата бях зает с нещо друго; въпреки това никак не ми липсва желание. Все някога ще го направя. И още нещо изключително важно: ще се опитам някой ден да възпитам децата си в уважение към околната среда, планетата и всички живи организми. Защото до сега родителите и дедите оставяха на наследниците си земи, богатства, акции, имоти и какво ли още не. Сега единственото, което е задължително да оставим на децата си, е шанс да живеят на здрава планета, в здрава околна среда и с колкото е възможно повече шансове да подобрят нещата. Защото всички ние просто минаваме оттук за кратко. Последиците от нашето преминаваме са катастрофални за хилядолетия напред. Не би ли било добре, минавайки, да съберем следите от престоя си?…
Тази публикация е разглеждана 20 пъти.
(1 гласа, средно: 5,00 от общо 5) Можете да добавите своят рейтинг
Loading ...
Sad
Playful
Happy
20 март - Knowing - съдейки по трейлъра и наличната информация, преводът би трябвало да бъде Предопределеност, Да знаеш (бъдещето) или нещо такова. Историята разказва за основно училище, при основаването на което децата рисуват картини и ги поставят във времева капсула, която ще бъде отворена 50 години по-късно, за да се “запознаят” тогавашните и сегашните възпитаници на училището. Едно от тези писма попада в малкия Кейлъб Кьостлер. Писмото е изписано с привидно случайна поредица от цифри, но както се досещате “случайности случайно не случават се”. Оказва се, че тази поредица от цифри позволява да се предвиди бъдещето. Бащата на Кейлъб Джон (Никълъс Кейдж) успява да разкрие кода и историята започва. Краят ще видим през март.
Май - Стартрек ХІ (Startrek XI) - началото на историята. Капитан Кърк, Макой, Спок, всички са там, вършат лудории и започват епичното пътуване, което се простира вече няколко века. За всички фенове на предишните 10 серии и на телевизионните сериали за капитан Арчър, Пикар, Кърк, Сиско, Джейнуей и всички останали капитани на кораби от звездната флота, които се появяват в сериалите и игралните филми.
Esctatic & 
Или основния изпълнител не може да въздейства на публиката достатъчно, та трябва някой да я подготви преди това. Имаше случаи, когато отивам на концерт, но заради подгряващите групи не влизам и после пропускам началото. Друг път подгряващата група свири твърде дълго и се отегчавам до смърт, особено ако групата е българска (или са повече от една…). Нищо против българските групи, но нямаме група, която да подгрява пълноценно големи изпълнители. Спомням си, че на концерта на Скорпиънс в Каварна през 2005-а БТР направиха хубаво шоу, но там нещата бяха различни: стадион, БТР свирят, докато влязат всички хора, после няма пауза, а след 10 минути Скорпионите са на сцената.
Crematory ми станаха любима група още във времената, когато като ученик чух (вероятно пиратска) компилация със заглавие Beauty in Darkness. В нея имаше едно твърде очарователно парче, за което всички твърдяха, че е death metal, а аз не можех да повярвам – Tears Of Time звучеше екзотично, магнетично, да – яка стъргалка, но дет?… След това открих и другите албуми на групата, чух ги и станах фен завинаги. Можете да видите ревю за предпоследния албум на групата 