blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Current Mood: Alarmed & Angry & Sad

ИСТОРИЯТА
След като Арт БГ вече осраха веднъж работата с концерта на Скорпиънс от зала на стадион, SME решиха да направят същото. От Зала 1 на НДК – на стадион „Георги Аспарухов“. Е, какво пък, ще си кажете – на стадиона ще има повече място за повече хора. Така е, но нека да ви обясня как стават нещата.

ИЗВИНЕНИЕТО
„Убеден съм, че имахме късмет със стадион „Академик“ – Плиска (при БАН) и феновете на SCORPIONS ще се наслаждават комфортно и пълноценно на рок легендите в последния им концерт у нас” каза Петър Харалампиев от „АРТ БГ“. (цитат от Катехизис).
Бяхте ли там? Аз бях. Комфортно ли беше? НЕ. Пълноценно?!? Никак. Онези от нас, които успяха да видят каквото и да е, трябваше да разказват на останалите какво става на сцената. Седящи места?! Забрави. Даваш пари за седящи места, а се блъскаш като говедо в кланица с още 5 000 други говеда. Защо? Е, как защо – първо ти продават билети седящи за Х лева и ти си ги купуваш, защото си купуваш комфорта да се насладиш на любимите си музиканти удобно отпуснат на седалка, кресло или каквото предлага оригиналното местонахождение на концерта. Нарича се обиране на каймака. (за любознателните) Казваш си: „Какво пък, и без това само 3 000 души ще можем да го гледаме, няма да има блъсканица, навалица, ще си седим и ще се кефим“.
После се оказва, че (по стара българска „ПОДценителска“ традиция) интересът към концерта изненадва организаторите и е силно подценен (официалната версия!). И организаторът (движен от жажда за печалба) си вика „Мани ги тия говеда бе, продадох им вече билетите по многото пари, сега ще взема парите на още балъци, ще надебелея още повече, ще продължавам да правя свинщини и пак ще им взема парите! Те тая банда ще я гледат и на баба ми в мазето! Лесни пари!”
Ето така, приятели, се прави бизнес в България! (more…)

Тази публикация е разглеждана 5429 пъти.

Current Mood: Confused & Esctatic

„Симънс пише романи, които са различни от всичко друго под слънцето!“
Стивън Кинг

Откривам, че ми е доста трудно да започна да пиша за Симънс. Ако трябва да посоча пет автора, които са променили мисленето ми, помогнали са ми да изградя в себе си творческата основа на разбирането за писането като процес на създаване на реалности и са ме докоснали най-дълбоко – бих посочил почти без да се замисля: Стивън Кинг, Достоевски, Христо Фотев, Дъглас Адамс и Дан Симънс. Със Стивън Кинг израснах, учих се на стилистика на изказа, сюжетиране и неочаквани обрати, Достоевски ме разтърси на чисто човешка основа, показвайки ми дълбочина на емоциите, за която не предполагах, че е възможна и ми показа магията на съпреживяването чрез писаното слово, Фотев ми показа красотата на думите, Дъглас Адамс ме научи на ирония и сръчност (в писането), а Дан Симънс… ако трябва да опиша особеността в стила на Симънс, това е способността му да … създава вселени! (more…)

Тази публикация е разглеждана 4980 пъти.

Current Mood: Esctatic

Измина едно невероятно музикално лято. AC/DC, Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax, Manowar, Rammstein, Tarja, Doro, Epica, Leaves’ Eyes, Sodom, Destruction, Kreator, Primal Fear, Annihilator, Accept… нямам дъх вече да изброявам. Ако някой се оплаква от нещо, това си е черна неблагодарност.
AC/DC ни зарадваха още през май, разположиха влакови композиции, камбанарии и малка артилерийска дивизия на националния стадион „Васил Левски“, подготвяйки почвата и настроението на феновете за събитието на лятото, а именно Sonisphere. „Топлите“ чувства на Дейв Мъстейн към Ларс и Джеймс от Металика, „виновни“, за неговото изгонване от групата неведнъж са ставали повод двете групи да не споделят една сцена, дори в различни часове на един и същи ден на същия фестивал. След започналите преди време „разговори“ между Дейв, Джеймс и Ларс, които дори бяха публикувани в ютюб (доста откровени и силни думи си казват тия тримата, явно още помнят случките ясно и си носят емоционалните следи), у нас двете „деца“ на караницата между тримата – Metallica & Megadeth се оказаха на една сцена. Преносно и буквално: освен, че свириха в една и съща вечер на един и същи фестивал, те се качиха едновременно на сцената, за да изсвирят заедно парче за Ronnie James Dio – фронтменът на Black Sabbath, Rainbow, Dio и Heaven & Hell. За съжаление Dio ни напусна през май и групата му Heaven & Hell не участва във фестивала. Според мен трябваше да изсвирят песен на Dio, а не песен, която да посветят на него, но те си знаят. Добавете към тази емоционално експлозивна смес Slayer и Anthrax и ще разберете какво се случи. Беше невероятна вечер, преминала под слънце, облаци и градушка, придружена с гръмотевиците на Дейв Ломбардо, тътена на веригите на Кери Кинг, рифовете на Дейв Мъстейн и вокалите на Джеймс Хетфийлд! (more…)

Тази публикация е разглеждана 3680 пъти.

Current Mood: Alarmed & Angry

Ние сме един ***** народ. Включително пишещият това, разбира се. Все се сърдим на някого – на скулптура Давид Черни, показал нашата Родина като тоалетна с клекало. На сценаристите на филмите, в които българите сме лошите. На македонците, че искали да ни откраднат историята. На турците, че 500 години сме били част от Османската империя (По-добре е да се сърдим на Кралицата, щото е можела да ни направи част от Британската империя, или на Испанските монарси, че не сме били част от техните колонии… или на цар Иван Александър, или пък наследниците му Иван Шишман и Иван Срацимир… или на хората, предали царството и виновни за падане на столицата). На гърците, че били големи шовинисти и преди нас се намъкнали в НАТО и Европейския съюз, че били мързеливи и не им се бачкало. На собствените си избраници, че не ни управляват както трябва. На човек, срещнат на улицата, защото има по-хубава кола/жена/къща/работа от нас. На дупките по пътищата, че ги има въпреки нашите плащания към хазната. На съдбата, че не сме се родили по- на запад. На съседа, че си изхвърля трохите в терасата ни. На оня малоумник, дето е паркирал на нашето място, въпреки че по никакъв начин не можем да докажем, че това е нашето място, освен със сила (и ще му изпуснем/пукнем гумите в зависимост от настроението си днес, ей така, за назидание!). На другия малоумник, дето форсира мотора си посред нощ под прозорците. На малоумниците в националния отбор по футбол / баскетбол / волейбол (попълнете произволен спорт освен художествена гимнастика и шах) и техния малоумен треньор. (more…)

Тази публикация е разглеждана 9496 пъти.

Current Mood:

Тери Пратчет не може да остави никого равнодушен. Светът на Диска не е просто поредната фантастична вселена, където се вихрят какви ли не същества от всички митологии, взети заедно, а място за живеене. Чувал съм, че „стилът на Пратчет е забавен”, че „пишел смешни книги”, но това е все едно да кажеш за джудже, че е брада с брадва. Стандартният джобен формат на книжките на Пратчет заблуждава, че става дума за леко четиво. Всъщност историите спокойно могат да си съперничат със сериозните трилъри и мистерии. А забавният изказ само засилва чара им. Пратчет постоянно използва злободневни теми от живота, втъкава ги в своите истории и ги прави привлекателни за хора, които иначе не биха се заинтересували от тях. Политика, дипломация, постоянни разпри между отделните раси и народи – джуджета и тролове, вампири и върколаци, хора от различни държави, борба за ресурси – мастни находища, златни и сребърни мини, борба за власт, конкуренция, атентати, въоръжаване – всичко, което е влязло в книгите на Тери Пратчет постоянно присъства в новините. Геополитиката в Света на Диска е същата като в реалния живот, само участниците се наричат с различни имена.
В „Петият слон” командирът на Стражата Сам Ваймс вече е женен, а освен това е и аристократ – изключително нетипична за него позиция, в която трябва да общува с хората, които мрази най-много след обикновените улични престъпници, а в някои случаи – и повече от тях. Политиката и дипломацията му прилягат по-зле от празничните му одежди на благородник… (more…)

Тази публикация е разглеждана 5113 пъти.

Current Mood: Bored & Confused & Sad

Ще ви разкажа един филм, който скоро гледах, по начина, по който трябваше да се развият нещата.
Богатият инженер Тед Крофърд (какъв точно инженер не се разбира много от филма, но не е и важно – важното е, че е дърт и богат, както и гениален, запомнете гениален. На фона на тъпите полицаи, тъпия прокурор и тъпите криминалисти, героят наистина изгледа гениален) си тръгва рано от работа с невероятния си автомобил (много скъп, двигателя звучи все едно е от Формула 1; комплексарщина?!) един обикновен ден. Минава през хотел, където вижда (подразбираме, че не е за първи път) жена си Дженифър Крофърд (поне 30 години по-млада от него; комплексарщина?!) и непознат (за нас) мъж, които се забавляват в басейна. Двамата любовници се наричат един друг „г-н Смит” и „г-жа Смит”. Прецаканият съпруг звъни по телефона в полицията и търси лейтенант Нънали. Обясняват му, че последният застъпва в 21 ч. Камерата показва как Крофърд влиза в хотела и с подправена карта се промъква в апартамента на любовниците.
В следващата сцена той вече е у дома си, а жена му се прибира. Сумрак. Кратък разговор. Мъжът вади пистолет, обяснява й, че знае за изневярата и я застрелва в лицето, след което стреля във въздуха над вратата, за да прогони насочилите се към къщата градинари.
На мястото на инцидента довтасват SWAT поради съмнения за отвличане или терористично нападение. Появява се и мъжът от хотела. Оказва се, че това е лейтенант Нънали. След разговор по телефона със заподозрения съпруг, полицаят влиза в къщата. Виждаме сцена, в която двамата са сами на местопрестъплението и оставят оръжията си настрани, за да говорят. Когато забелязва снимките по стените и жертвата, полицаят осъзнава коя е тя. Хвърля се върху нея, за да разбере дали е още жива. Зад гърба му съпругът-убиец съвсем хладнокръвно разказва как е застрелял жена си в лицето и полицаят го напада. Притеклите се на помощ специални сили разтървават двамата. Следва записване на самопризнания, разпити, на които полицейският инспектор присъства, оръжието на съпруга е иззето и т.н. Прокуратурата е щастлива – имаме извършител, самопризнание, оръжието на убийството. Обаче:
В хода на филма се оказва, че оръжието не е използвано никога, гилзите са чисти и не са изстреляни с него, а съпругът се отказва от самопризнанията си и твърди, че полицаят, когото публично разобличава като любовник на жена си, ги е измъкнал с насилие и натиск. И случаят пропада. А единственият свидетел – Дженифър Крофърд е в болница в кома със сериозни мозъчни поражения и едва ли някога ще се завърне, за да проговори.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 9874 пъти.

Current Mood: Cool

Албумът на The Scorpions Sting In the Tail e дългоочаквано от мен събитие, което от друга страна бих искал да не идва. Скорпиънс обявиха, че след излизането на албума и световното турне за неговото представяне, се отказват от активна музикална кариера. Така че, имаме добра и лоша новина, с коя да започнем… А, има и още една добра – на специална церемония Скорпиънс получиха свои зведзи в рок алеята на славата. Освен това записаха дует с любимата ми изполнителка Tarja Turunen, което още повече ме радва. По-надолу можете да видите и клипа на песента, където им партнира Таря. Ревю на албума Sting In The Tail можете да прочетете във Виртуална библиотека Nowhere.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 4166 пъти.

Current Mood:

How to Train Your Dragon (Как да си дресираш дракон)

Предстояща анимация на DreamWorks за млад викинг – ловец на дракони, който изведнъж се оказва собственик на бебе-дракон. Едва ли всичко се изчерпва с опърлени вежди и мирис на изгоряла коса … :) С гласовете на Джерърд Бътлър, Америка Ферера (позната на повечето от нас като грозната Бети) и добродушния дебеланко Джона Хил. В истинско 3D и IMAX 3D.
Предстояща премиера на 26 март. Още информация на http://www.howtotrainyourdragon.com/

Predators

По идея на Робърт Родригес и Майкъл Финч. Идеята се появила още в началото на деветдесетте, но след слабия успех на „Хищника 2” се отказали. Сега Родригес е сценарист и продуцент. Участват Ейдриън Броуди, Алис Брага, Дани Трехо, Лорънс Фишбърн. Концепцията за расата от ловци, обикалящи вселената в търсене на плячка е запазена, но този път екип изследователи попада на планетата, от която произхождат те. За да оцелеят е необходима не само огромна огнева мощ, но и много, много находчивост и готовност да поемеш риск, защото от предишните филми сме запомнили едно: с предатора шега не бива! Предстояща премиера на 9.07.2010. Още информация на сайта на филма http://www.predators-movie.com/
(more…)

Тази публикация е разглеждана 5159 пъти.

Knowing – за съжаление филмът се оказа голямо разочарование. Въпреки доброто начало и впечатляващите ефекти, решенията Deus Ex Machina не струват. Много харесвам Никълъс Кейдж, както и историите за извънземни, края на света и т.н. обаче в този случай прекрасната идея е опропастена типично по холивудски.
Цялото кино ревю на Knowing вижте тук

Стартрек ХІ (Startrek) – J. J. Abrams сътвори поредното си визуално пиршество. Началото на историята в недалечното бъдеще, Джеймс Тайбириъс Кърк прави първите си стъпки в звездната флота, среща се със Спок, Скоти, Чеков, Сулу, трупа опит, екипаж, стреля и се бие с лошите и поставя съвсем ново начало на историята в Стартрек вселената. Пътуването във времето, което среща възрастния Спок с младежа Спок, изправя приятелството между хора и вулканци пред изпитание, среща двата народа с неочакван враг и дава възможност за безброй посоки на развитие на историята оттук нататък. Изненадващ номер от страна на сценаристите, които току виж в следващия епизод обявят, че капитан Пикар въобще не се е раждал, ференгите и ромуланците са първи приятели с хората, а боргите са миролюбива раса, посветила се на развитие на технологиите и подобряване на условията на живот в собствената си галактика. Въобще започна една малка културна каша и през 2011, когато се очаква следващия филм от поредицата, вероятно ще бъдем (не)приятно изненадани какво ще се случи.
(more…)

Тази публикация е разглеждана 3809 пъти.

Current Mood: Angry

От първи юни догодина пушачите ще пушат… у дома си, на улицата, както и в домовете на другите, ако тези други нямат нищо против. Прекрасно. През октомври миналата година бях в Любляна, Словения. Градче от около 400 хиляди души, столица на тази прекрасна неБалканска държава. Там тютюнопушенето на обществени места вече бе забранено. Край реката вечерите са хладни, но десетки хора мръзнеха до високи коктейлни маси на улицата, за да пушат. А ние, останалите, се наслаждавахме на комфорта и уюта на ресторантчето, в което бяхме седнали. Утопия… (more…)

Тази публикация е разглеждана 7334 пъти.