blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » За живота


13.12.2010

Билет за Роксет

Filed under: За живота, Музика — clover @ 15:47

Current Mood:Alarmed emoticon Alarmed & Angry emoticon Angry & Sad emoticon Sad

ИСТОРИЯТА
След като Арт БГ вече осраха веднъж работата с концерта на Скорпиънс от зала на стадион, SME решиха да направят същото. От Зала 1 на НДК – на стадион „Георги Аспарухов“. Е, какво пък, ще си кажете – на стадиона ще има повече място за повече хора. Така е, но нека да ви обясня как стават нещата.

ИЗВИНЕНИЕТО
„Убеден съм, че имахме късмет със стадион „Академик“ – Плиска (при БАН) и феновете на SCORPIONS ще се наслаждават комфортно и пълноценно на рок легендите в последния им концерт у нас” каза Петър Харалампиев от „АРТ БГ“. (цитат от Катехизис).
Бяхте ли там? Аз бях. Комфортно ли беше? НЕ. Пълноценно?!? Никак. Онези от нас, които успяха да видят каквото и да е, трябваше да разказват на останалите какво става на сцената. Седящи места?! Забрави. Даваш пари за седящи места, а се блъскаш като говедо в кланица с още 5 000 други говеда. Защо? Е, как защо – първо ти продават билети седящи за Х лева и ти си ги купуваш, защото си купуваш комфорта да се насладиш на любимите си музиканти удобно отпуснат на седалка, кресло или каквото предлага оригиналното местонахождение на концерта. Нарича се обиране на каймака. (за любознателните) Казваш си: „Какво пък, и без това само 3 000 души ще можем да го гледаме, няма да има блъсканица, навалица, ще си седим и ще се кефим“.
После се оказва, че (по стара българска „ПОДценителска“ традиция) интересът към концерта изненадва организаторите и е силно подценен (официалната версия!). И организаторът (движен от жажда за печалба) си вика „Мани ги тия говеда бе, продадох им вече билетите по многото пари, сега ще взема парите на още балъци, ще надебелея още повече, ще продължавам да правя свинщини и пак ще им взема парите! Те тая банда ще я гледат и на баба ми в мазето! Лесни пари!”
Ето така, приятели, се прави бизнес в България! (more…)

Тази публикация е разглеждана 3369 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

27.8.2010

Симънс създателят на вселени

Filed under: За живота, Литература — Marvin @ 15:24

Current Mood:Confused emoticon Confused & Esctatic emoticon Esctatic

„Симънс пише романи, които са различни от всичко друго под слънцето!“
Стивън Кинг

Снимка: http://www.dansimmons.com/Откривам, че ми е доста трудно да започна да пиша за Симънс. Ако трябва да посоча пет автора, които са променили мисленето ми, помогнали са ми да изградя в себе си творческата основа на разбирането за писането като процес на създаване на реалности и са ме докоснали най-дълбоко – бих посочил почти без да се замисля: Стивън Кинг, Достоевски, Христо Фотев, Дъглас Адамс и Дан Симънс. Със Стивън Кинг израснах, учих се на стилистика на изказа, сюжетиране и неочаквани обрати, Достоевски ме разтърси на чисто човешка основа, показвайки ми дълбочина на емоциите, за която не предполагах, че е възможна и ми показа магията на съпреживяването чрез писаното слово, Фотев ми показа красотата на думите, Дъглас Адамс ме научи на ирония и сръчност (в писането), а Дан Симънс… ако трябва да опиша особеността в стила на Симънс, това е способността му да … създава вселени! (more…)

Тази публикация е разглеждана 3030 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

25.8.2010

Bulgaria Rocks

Filed under: За живота, Музика — clover @ 11:42

Current Mood:Esctatic emoticon Esctatic

Каварна Рок ФестИзмина едно невероятно музикално лято. AC/DC, Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax, Manowar, Rammstein, Tarja, Doro, Epica, Leaves’ Eyes, Sodom, Destruction, Kreator, Primal Fear, Annihilator, Accept… нямам дъх вече да изброявам. Ако някой се оплаква от нещо, това си е черна неблагодарност.
AC/DC ни зарадваха още през май, разположиха влакови композиции, камбанарии и малка артилерийска дивизия на националния стадион „Васил Левски“, подготвяйки почвата и настроението на феновете за събитието на лятото, а именно Sonisphere. „Топлите“ чувства на Дейв Мъстейн към Ларс и Джеймс от Металика, „виновни“, за неговото изгонване от групата неведнъж са ставали повод двете групи да не споделят една сцена, дори в различни часове на един и същи ден на същия фестивал. След започналите преди време „разговори“ между Дейв, Джеймс и Ларс, които дори бяха публикувани в ютюб (доста откровени и силни думи си казват тия тримата, явно още помнят случките ясно и си носят емоционалните следи), у нас двете „деца“ на караницата между тримата – Metallica & Megadeth се оказаха на една сцена. Преносно и буквално: освен, че свириха в една и съща вечер на един и същи фестивал, те се качиха едновременно на сцената, за да изсвирят заедно парче за Ronnie James Dio – фронтменът на Black Sabbath, Rainbow, Dio и Heaven & Hell. За съжаление Dio ни напусна през май и групата му Heaven & Hell не участва във фестивала. Според мен трябваше да изсвирят песен на Dio, а не песен, която да посветят на него, но те си знаят. Добавете към тази емоционално експлозивна смес Slayer и Anthrax и ще разберете какво се случи. Беше невероятна вечер, преминала под слънце, облаци и градушка, придружена с гръмотевиците на Дейв Ломбардо, тътена на веригите на Кери Кинг, рифовете на Дейв Мъстейн и вокалите на Джеймс Хетфийлд! (more…)

Тази публикация е разглеждана 1767 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

23.8.2010

Сърдитко Петко

Filed under: За живота — clover @ 16:42

Current Mood:Alarmed emoticon Alarmed & Angry emoticon Angry

рушаща се къща в КоприщицаНие сме един ***** народ. Включително пишещият това, разбира се. Все се сърдим на някого – на скулптура Давид Черни, показал нашата Родина като тоалетна с клекало. На сценаристите на филмите, в които българите сме лошите. На македонците, че искали да ни откраднат историята. На турците, че 500 години сме били част от Османската империя (По-добре е да се сърдим на Кралицата, щото е можела да ни направи част от Британската империя, или на Испанските монарси, че не сме били част от техните колонии… или на цар Иван Александър, или пък наследниците му Иван Шишман и Иван Срацимир… или на хората, предали царството и виновни за падане на столицата). На гърците, че били големи шовинисти и преди нас се намъкнали в НАТО и Европейския съюз, че били мързеливи и не им се бачкало. На собствените си избраници, че не ни управляват както трябва. На човек, срещнат на улицата, защото има по-хубава кола/жена/къща/работа от нас. На дупките по пътищата, че ги има въпреки нашите плащания към хазната. На съдбата, че не сме се родили по- на запад. На съседа, че си изхвърля трохите в терасата ни. На оня малоумник, дето е паркирал на нашето място, въпреки че по никакъв начин не можем да докажем, че това е нашето място, освен със сила (и ще му изпуснем/пукнем гумите в зависимост от настроението си днес, ей така, за назидание!). На другия малоумник, дето форсира мотора си посред нощ под прозорците. На малоумниците в националния отбор по футбол / баскетбол / волейбол (попълнете произволен спорт освен художествена гимнастика и шах) и техния малоумен треньор. (more…)

Тази публикация е разглеждана 7503 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

12.7.2010

Фрактура в сценария

Filed under: За живота, Кино — clover @ 15:50

Current Mood:Bored emoticon Bored & Confused emoticon Confused & Sad emoticon Sad

CSI / FractureЩе ви разкажа един филм, който скоро гледах, по начина, по който трябваше да се развият нещата.
Богатият инженер Тед Крофърд (какъв точно инженер не се разбира много от филма, но не е и важно – важното е, че е дърт и богат, както и гениален, запомнете гениален. На фона на тъпите полицаи, тъпия прокурор и тъпите криминалисти, героят наистина изгледа гениален) си тръгва рано от работа с невероятния си автомобил (много скъп, двигателя звучи все едно е от Формула 1; комплексарщина?!) един обикновен ден. Минава през хотел, където вижда (подразбираме, че не е за първи път) жена си Дженифър Крофърд (поне 30 години по-млада от него; комплексарщина?!) и непознат (за нас) мъж, които се забавляват в басейна. Двамата любовници се наричат един друг „г-н Смит” и „г-жа Смит”. Прецаканият съпруг звъни по телефона в полицията и търси лейтенант Нънали. Обясняват му, че последният застъпва в 21 ч. Камерата показва как Крофърд влиза в хотела и с подправена карта се промъква в апартамента на любовниците.
В следващата сцена той вече е у дома си, а жена му се прибира. Сумрак. Кратък разговор. Мъжът вади пистолет, обяснява й, че знае за изневярата и я застрелва в лицето, след което стреля във въздуха над вратата, за да прогони насочилите се към къщата градинари.
На мястото на инцидента довтасват SWAT поради съмнения за отвличане или терористично нападение. Появява се и мъжът от хотела. Оказва се, че това е лейтенант Нънали. След разговор по телефона със заподозрения съпруг, полицаят влиза в къщата. Виждаме сцена, в която двамата са сами на местопрестъплението и оставят оръжията си настрани, за да говорят. Когато забелязва снимките по стените и жертвата, полицаят осъзнава коя е тя. Хвърля се върху нея, за да разбере дали е още жива. Зад гърба му съпругът-убиец съвсем хладнокръвно разказва как е застрелял жена си в лицето и полицаят го напада. Притеклите се на помощ специални сили разтървават двамата. Следва записване на самопризнания, разпити, на които полицейският инспектор присъства, оръжието на съпруга е иззето и т.н. Прокуратурата е щастлива – имаме извършител, самопризнание, оръжието на убийството. Обаче:
В хода на филма се оказва, че оръжието не е използвано никога, гилзите са чисти и не са изстреляни с него, а съпругът се отказва от самопризнанията си и твърди, че полицаят, когото публично разобличава като любовник на жена си, ги е измъкнал с насилие и натиск. И случаят пропада. А единственият свидетел – Дженифър Крофърд е в болница в кома със сериозни мозъчни поражения и едва ли някога ще се завърне, за да проговори.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 6007 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

9.4.2010

Какво ни очаква през 2010-а – музика

Filed under: За живота, Музика — clover @ 17:03

Current Mood:Cool emoticon Cool

Изображение на Sting In The TailАлбумът на The Scorpions Sting In the Tail e дългоочаквано от мен събитие, което от друга страна бих искал да не идва. Скорпиънс обявиха, че след излизането на албума и световното турне за неговото представяне, се отказват от активна музикална кариера. Така че, имаме добра и лоша новина, с коя да започнем… А, има и още една добра – на специална церемония Скорпиънс получиха свои зведзи в рок алеята на славата. Освен това записаха дует с любимата ми изполнителка Tarja Turunen, което още повече ме радва. По-надолу можете да видите и клипа на песента, където им партнира Таря. Ревю на албума Sting In The Tail можете да прочетете във Виртуална библиотека Nowhere.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 2264 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

25.3.2010

Какво ни очаква през 2010-а: филми

Filed under: За живота, Кино — clover @ 17:06

Current Mood:

How to Train Your Dragon (Как да си дресираш дракон)

Предстояща анимация на DreamWorks за млад викинг – ловец на дракони, който изведнъж се оказва собственик на бебе-дракон. Едва ли всичко се изчерпва с опърлени вежди и мирис на изгоряла коса … :) С гласовете на Джерърд Бътлър, Америка Ферера (позната на повечето от нас като грозната Бети) и добродушния дебеланко Джона Хил. В истинско 3D и IMAX 3D.
Предстояща премиера на 26 март. Още информация на http://www.howtotrainyourdragon.com/

Predators

По идея на Робърт Родригес и Майкъл Финч. Идеята се появила още в началото на деветдесетте, но след слабия успех на „Хищника 2” се отказали. Сега Родригес е сценарист и продуцент. Участват Ейдриън Броуди, Алис Брага, Дани Трехо, Лорънс Фишбърн. Концепцията за расата от ловци, обикалящи вселената в търсене на плячка е запазена, но този път екип изследователи попада на планетата, от която произхождат те. За да оцелеят е необходима не само огромна огнева мощ, но и много, много находчивост и готовност да поемеш риск, защото от предишните филми сме запомнили едно: с предатора шега не бива! Предстояща премиера на 9.07.2010. Още информация на сайта на филма http://www.predators-movie.com/
(more…)

Тази публикация е разглеждана 2735 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

24.8.2009

Да пуша или да не пуша?

Filed under: За живота — clover @ 14:57

Current Mood:Angry emoticon Angry

От първи юни догодина пушачите ще пушат… у дома си, на улицата, както и в домовете на другите, ако тези други нямат нищо против. Прекрасно. През октомври миналата година бях в Любляна, Словения. Градче от около 400 хиляди души, столица на тази прекрасна неБалканска държава. Там тютюнопушенето на обществени места вече бе забранено. Край реката вечерите са хладни, но десетки хора мръзнеха до високи коктейлни маси на улицата, за да пушат. А ние, останалите, се наслаждавахме на комфорта и уюта на ресторантчето, в което бяхме седнали. Утопия… (more…)

Тази публикация е разглеждана 5157 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

30.6.2009

Anybody… HOME?

Filed under: За живота — clover @ 14:02

Current Mood:Alarmed emoticon Alarmed &

Гледах Home. Въпреки изключително негативните перспективи, в края на филма имаше искрица надежда. Аз все пак мисля, че в още преди да остареем и да си отидем от старост, ще се самоунищожим – не зная дали с ядрено оръжие или променяйки климата до неузнаваемост и предизвиквайки нова Ледена епоха. Но се замислих: „Какво правя аз?“. Реших да си направя списък. Нищо сериозно, просто така. И ето какво се получи:

  • Ходя много пеш;
  • Не използвам климатик;
  • Пътувам основно с метро и трамваи;
  • Използвам автомобил на газ;
  • Карам автомобил само уикенда и извън София. В много редки случаи – в града;
  • Сортирам боклука: хартия, картон и пластмаса отделно, стъкло и метал – също отделно. Не помня цветовете на кофите; имат си надписи :);
  • Пестя електричество. Или поне се опитвам. Винаги гася крушките и телевизора, когато не съм в стаята;
  • Опитвам да не изхвърлям храна;
  • Ям основно пилешко месо;
  • Използвам топла вода само за лична хигиена. Опитвам се да сведа консумацията й до минимум;

(more…)

Тази публикация е разглеждана 1828 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

26.6.2009

Джако си отиде

Filed under: За живота, Музика — clover @ 16:23

Current Mood:Sad emoticon Sad

Отиде си Майкъл Джексън.
Когато бях на 11 или 12 години, за пръв път чух песни на Майкъл Джексън. Невероятен изпълнител. Въпреки всички други свои музикални пристрастия (а те изобщо не са малко) никога не спрях да харесвам песните му. По някое време гледах Лунен пътешественик и още повече харесах и песните, и самия изпълнител. За съжаление повечето от нас не успяхме да станем свидетели на концерт на Майкъл Джексън в България, но съм чувал, че прави несравним спектакъл и не съм срещал разочаровани.
Другата страна на Майкъл Джексън бе онази на жълтите хроники, многобройните (знае ли някой колко на брой) пластични операции, корекциите по лицето, избелването на кожата, бракът му с Лиза Мари Пресли и неизброимите слухове за здравето на Краля на поп-музиката. Никой не знае какво е истина и какво не. Първият му неуспешен брак, вторият – също, обвиненията в педофилия – звездите никога не са застраховани от неуспехи в личния живот и всякакви основателни или неоснователни обвинения в публичното пространство. Въпреки всичко Майкъл Джексън е идол на няколко поколения и музикалната му диря в световната култура е колосална. (more…)

Тази публикация е разглеждана 1287 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

Следваща страница »