blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » За живота


23.4.2008

Денят на Земята

Filed under: За живота — clover @ 17:16

Current Mood:Alarmed emoticon Alarmed

След международния ден на космонавтиката на 12 Април, на 22-и отбелязваме денят на Земята. Всъщност още един такъв има на 20 Март – пролетното равноденствие. Разликата е, че първият е основан от американският сенатор Гейлорд (не се смейте бе, това му е името на човека!) Нелсън (Wikipedia) като опит за мълчалив протест срещу отношението ни към околната среда, отбелязан за пръв път през 1970 година, а вторият – от Джон Макконъл – американски пацифист – през 1969 година и обявен на национална конференция на ЮНЕСКО. Така или иначе и двамата се опитвали да накарат всички останали да се замислят какво правим на тази планета, какво получаваме от нея и до кога ще го получаваме, ако не спрем безотговорното си отношение към нея. Във времената, в които по нашите географски ширини и дължини основна мисъл била преизпълнението на плана, а петилетката се била превърнала в основен измерител на време, хората отвъд океана отправили поглед отвъд носовете си, тежката индустриализация и механизацията на селското стопанство и решили, че е време някой да направи нещо. Последвали множество инициативи, основните сред които Рамковата конвенция за промените в климата на Обединените нации от 21 март 1994 г., Протокола от Киото от 11 декември 1997 г. в допълнение на конвенцията и множество локални и глобални инициативи на национално и международно ниво. Последното интересно нещо по темата, което гледах, беше An Inconvenient Truth на Ал Гор и Дейвид Гугенхайм.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 2597 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

5.2.2008

Хакери в детската градина

Filed under: За живота — clover @ 13:53

Не мога да се въздържа, защото Лора Крумова е много готина, обаче не може да разбира от всичко. Както и повечето родители…

Вчера сутринта започна регистрацията на деца за детските градини на адрес http://kg.sofia.bg. До тук нищо нередно – общината се опитва да спести на родителите часове опашки за записване с подаване на документите лично на хартия. Изготвя се техническо задание, провежда се търг, участват 7 или 9 фирми (госпожа Йорданка Фандъкова – заместник-кмет на София не можа да се сети колко точно), една от тях – „Сирма груп“ АД – печели конкурса. Изненадващо за мен беше, че никъде на посочения сайт за регистрация на деца в детските градини, нито пък в сайта на „Сирма груп“ АД или някое от нейните подразделения или дъщерни дружества не беше посочен този факт. От какво всъщност се оплакваме: регистрацията трябвало да започне вчера сутринта (04.02.2008 г.) в 9:00 часа. За около 4 часа обаче сайтът бил недостъпен, работел много бавно, не позволявал да се извърши регистрация и да се избере детска градина, в която детето да кандидатства. Затова много родители, които ДОРИ си били взели почивен ден (и двамата родители, сподели майка в студиото на NOVA сутринта), бяха разгневени, огорчени и сърдити. Затова заключаваме: „Сирма груп” АД, общината и всички други виновни – на съд!!! Да гният на топло до живот, да видят дали ще мамят пак целокупния български народ от София с тия компютърни регистрации!…

(more…)

Тази публикация е разглеждана 3817 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

25.9.2007

We don’t need no education!

Filed under: За живота, Литература — clover @ 14:59

Current Mood:Angry emoticon Angry

Не мога да се въздържа! Просто не мога. Господин Евгений Дайнов днес си е позволил един коментар във вестник 24 часа (брой 262 от 25.09.2007 г.) със заглавие „За всеки лев от държавата учителят взема частно още 1“ и подзаглавие „Искат си Бай-Тошовия социализъм, само че с капиталистически заплати. Твърди още, че „Няма обществена симпатия към протестите на учителите – за разлика от положението с природозащитниците… Дори хората да не знаят, те усещат, че има скрита картинка – че на стачкуващите даскали никой не им е виновен, освен те самите.“ Г-н Дайнов твърди, че учителите в България били 2 пъти повече от тези в САЩ (цитирам „на глава ученик“) и Великобритания, например. Минимумът за брой ученици в паралелка в България е 18 души (виж НАРЕДБА № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, таблица – приложение към чл. 2, ал. 1). Това означава, че минималният брой ученици във Великобритания и САЩ е 36, щом учителите са двойно по-малко. Че в 40 души клас и аз бих взел автомата да гръмна десет-двадесет, да ми оширее малко даскалото (както правят в Щатите, за щастие тук паралелките са по-малки – максимум 26 души – виж Наредба № 7). Дайнов изказва още мнение, че освен учителите, „Никой никъде не оценява сам ефективността от своя си труд… Скандално е те да преподават и после пак те да пишат оценки на учениците си (т.е. да оценяват собствената си ефективност)“. Според него решението е матури, каквито се правели по света, където „учениците полагат изпит, техните работи се запечатват в присъствието на полицай и министерски чиновник и отплуват към национална оценителна комисия, чиито членове никой не знае кои са. Всяка работа се чете от двамина (за завършване на университет – от трима) независимо един от друг и оценката е средната от двете (трите). Това е. Веднага би станало ясно кой учител (училище) е по-добър – учениците му постигат по-добри резултати; и кой не е… По вече конкуренция – по-големи заплати за добрите учители.“ Обърнете внимание на подчертаните пасажи. Не става дума за един-двама души – става дума за мнооого хора, които да проверяват матурите на десетки и стотици хиляди ученици и студенти. Все пак проверяването ще трябва да стане в някакъв разумен срок, а не – от 24 май за Коледа. И на тези хора ще трябва някой да им плаща… А нали няма пари за заплати на учителите – лицемерно е да говориш, че учителите не заслужават по-високи заплати и са много, а да искаш още хора да бъдат назначени, за да довършват работата им.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 2798 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

13.9.2007

Личното пространство

Filed under: За живота — clover @ 15:41

Current Mood:Angry emoticon Angry

Вчера се прибирах от работа около 18:30 и имах неблагоразумието да се кача на трамвай 18, за да стигна до руското посолство. Къде ти, някой друг имаше други идеи.

Всичко започна на булевард „Витоша“ на около 50 метра преди пресечката с улица „Алабин“. Стояхме там 10 минути, после с около 5 метра на всяко „зелено“ на светофара закретахме напред. След около 15 минути бяхме взели завоя по Алабин. Точно пред трамвая видях процесия еколози, които защитаваха поредната загубена кауза у нас – вълците, мечките, Странджа, спокойствието по черноморието или… един Бог знае какво… След още 15 минути кретане слязох и продължих в друга посока пеш. Нямаше да ми издържат нервите още дълго, а еколозите явно се готвеха да ходят доста дълго време. Оказа се, че ходели назад.

Уважаеми еколози, природозащитници или както там предпочитате, аз съм с вас! У дома има енергоспестяващи крушки, спестявам вода до мащабите на скъперничество – все пак съм от Добруджа, а там водата е кът. Подписвам всички онлайн и офлайн (в градинката до Парламента) петиции и анкети в подкрепа на Натура 2000, Странджа, защитените видове, опазването на красотата в планините и по Черноморието, в спорове винаги твърдя, че средното количество интелект на Българина е нисичко (и спада!) и е добре да си пазим природните ресурси, за да имаме поне нещичко да носи пари – демек, опитвам се да гледам по-далеч от носа си и Вашия. НО

(more…)

Тази публикация е разглеждана 2699 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

11.9.2007

До Варшава и назад

Filed under: За живота — clover @ 17:13

Преди няколко дни имах удоволствието да посетя Варшава, столицата на Полша. По работа, но въпреки това имах възможност да разгледам и получа много впечатления от този прекрасен град.

Гледка от полета към Варшава.Полетът до там трае около час и половина и, въпреки че сме почти на същата дължина (София – 23° 20′ E, Варшава – 21°00′ Е, но София е в западна България, докато Варшава е в центъра на Полша), Полша е на СЕТ+1, докато ние сме на СЕТ+2. Странно е, защото в 8 часа вече беше тъмно. Летището им се казва Фредерик Шопен. Различно е от Враждебна, нали? Доста трудно е да обясниш на чужденци какво, по дяволите, значи името на летището ни. Но това не е най-странното; можехме да го кръстим Христо Ботев, Георги Раковски или който и да е национален герой, велика личност, Джон Атанасов дори, та да го научат най-накрая всички чужденци, че е българин!… Още по-странно бе, че таксито ни взе около 16 лева (32 злоти всъщност) от летището до центъра за 40 минутно пътуване, а разстоянието, което посочиха домакините, беше около 11 километра (искам да кажа, че ми се видя евтино). Отседнахме в хотел Громада, в центъра на града, точно срещу Полската комисия за финансов надзор. И тук, както вероятно навсякъде, не ни се довериха и трябваше да платим хотела още първата вечер, въпреки че бяхме там за три нощувки.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 8225 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

9.9.2007

Близки срещи от трети вид

Filed under: За живота — clover @ 17:21

Вчера се завърнах от Белград, но това е друга тема. Та вървях си вчера по булевард „Гоце Делчев“, умислен в мои си работи. Беше валяло и заобикалях отдалече локвите, като понякога ми се налагаше да минавам дори през градинките в междублоковото пространство, за да не се налага да плувам. Изведнъж движещият се срещу мен колоездач намали скоростта и попита:
– Извинете, от София ли сте?
– Кажете с какво да Ви помогна – отвърнах, а той се усмихна и отново попита:
– Гласувате ли? – това ме учуди, но съм виждал какво ли не, така че просто реших да отговоря:
– Да.
– Казвам се Мартин Заимов и ще се кандидатирам за кмет – подаде ми и ръка непознатият. Така е, като не гледам новини,… а и мина време откак управляваше Борда… – наоколо няма медии и други подобни щуротии, така че кажете ми какви са проблемите на града, нещата с които да започна, щом стана кмет, защото боклука няма да стане веднага…
Нали съм си сговорчив, обясних му набързо как стоят нещата в Дървеница, метрото, споменах и трафика в центъра. Той благодари и си продължи с колелото по булеварда, за да шокира още хора, както направи с мен.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 4682 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

20.8.2007

Say ma’ name – азбучник на българските имена

Filed under: За живота — clover @ 17:12

Current Mood:Flirtatious emoticon Flirtatious

Адвокат Темида БалканскаМного се чудя на българските имена. Не е нещо нечувано да се казваш Робеспиер, Илина или Мадлен (последното е мъжко име!). Скоро четох за китайски родители, които искат да кръстят детето си @. Да, точно така, Кльом-ба :lol:. Е, на китайски звучало като Ат [Æt] (от английски) и напомняло по звучене израза „обичаме те“. Но да се върнем в България. Преди време много се радвах на артистичния псевдоним Любов Френска ;).
Но екипът на БТВ като че ли бие всички рекорди : Ани Салич, Габриела Наплатанова, Генка Шикерова, Дарина Сарелска, Димитър Анестев, Канна Рачева, Иван Бедров, Кристина Баксанова, Миролюба Бенатова, Николай Бареков, Румяна Кинкина, Борис Календеров и на последно (но не по важност) място – Христина Балинска. Все едно са ги избирали по имената. Да сте чували скоро по телевизията Иван Иванов да е направил нещо, или Мария Петрова? Все едно е заложено в хората да се развиват според името. Колкото по-странно е името ти, толкова по-голям шанс имаш да станеш известен. Не това обаче ми е мисълта… Не ми се ще да съм на мястото на тези дечица. В училище от моето скромно презиме успяваха да направят майтапи, представяте ли си си какво е да се казваш Иван Бедров и да ходиш на училище. Тийнейджърите не прощават… А родителите?! Що за извратеняк може да иска да си кръсти детето @?! Не е чак толкова странно, предвид факта, че напоследък започнаха да ги кръщават на всякакви герои от сериали, филми, актьори, комиксови персонажи и на кого ли не. Още нямаме Фокс Мълдър или Майк Скофийлд, но… нищо вече не може да ме учуди.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 11637 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

15.8.2007

Slumber Party на Поляна-та*

Filed under: За живота — clover @ 17:12

Current Mood:Angry emoticon Angry

Тази сутрин БТВ ме шокираха с новината, че ромски „вълнения“ обхванали снощи квартал Красна поляна, за втора поредна нощ. Причината била, че се уплашили от „нападения на скинари“, които обаче така и не се появили. В предистория на случилото се те набедили четирима СОТ-аджии, пийващи кротко бира след работа и ги нападнали. Кадрите бяха потресаващи: цигани с колове, ножове, бухалки в ръце тичаха край репортерите, викаха „Ще ги убиеме всички българи!“, размахваха дърветата срещу журналистите и правеха войнствени физиономии. Малко по-късно видели някакъв човечец, който се прибирал посреднощ и, тъй като бил с бръсната глава, хукнали да го гонят и него като „скинар“. За щастие (негово) не го хванали, та помлели няколко коли, колкото да не са се разкарвали напразно.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 2339 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

14.8.2007

Лирика и драма

Filed under: За живота, Литература — clover @ 12:19

Current Mood:

ТенискаПисаното творчество винаги е имало способността да разбуни духовете и да накара едни да крещят и дюдюкат с пълни гърла, а други да се прекланят в знак на възхищение и почит. Тази сутрин в прегледа на печата бях приятно изненадан от следната новина: Англичанин заплашен с глоба от 80 лири за това, че носел тениска с грубиянски / обиден надпис. Ето и цялата новина в BBC, можете да видите и Видео репортаж по въпроса. Човекът си ходел кротко с тениска с надпис „Не се ебавайте с мен! Вече няма къде да скрия телата на всички…“ и изведнъж го спрели полицаи и го уведомили, че е заснет с камери за наблюдение. Тениската му била с обиден и груб надпис и повторна поява с нея щяла да доведе до глоба.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 6073 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

11.6.2007

Ползите от вредите

Filed under: За живота — clover @ 9:23

Тази сутрин отново се уверих, че нищо не върви както трябва в тази наша мила татковина. След като пресякох булевард „Левски“ и минах през градинката до Парламента, учтиви полицаи ме упътиха да се върна и да мина през подлеза, ако искам да мина през булевард „Цар Освободител“. Ако беше в една нормална държава, това щеше да е ясно дни по-рано (какво, къде и кога ще е затворено и къде ще са обходните маршрути), а на самото място щеше поне да има табели, които да ориентират нещастните обитатели на София от къде може и от къде не може да минават. Въобще президентската програма скапа понеделника на много хора, превърна го в неработен ден за други, ощастливи трети със сън до 10:30 часа, а мен дари с бързо придвижване с градския транспорт и вдъхнови да напиша настоящото.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 6538 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

« Предишна страницаСледваща страница »