blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Current Mood: Alarmed & Angry & Sad

ИСТОРИЯТА
След като Арт БГ вече осраха веднъж работата с концерта на Скорпиънс от зала на стадион, SME решиха да направят същото. От Зала 1 на НДК – на стадион „Георги Аспарухов“. Е, какво пък, ще си кажете – на стадиона ще има повече място за повече хора. Така е, но нека да ви обясня как стават нещата.

ИЗВИНЕНИЕТО
„Убеден съм, че имахме късмет със стадион „Академик“ – Плиска (при БАН) и феновете на SCORPIONS ще се наслаждават комфортно и пълноценно на рок легендите в последния им концерт у нас” каза Петър Харалампиев от „АРТ БГ“. (цитат от Катехизис).
Бяхте ли там? Аз бях. Комфортно ли беше? НЕ. Пълноценно?!? Никак. Онези от нас, които успяха да видят каквото и да е, трябваше да разказват на останалите какво става на сцената. Седящи места?! Забрави. Даваш пари за седящи места, а се блъскаш като говедо в кланица с още 5 000 други говеда. Защо? Е, как защо – първо ти продават билети седящи за Х лева и ти си ги купуваш, защото си купуваш комфорта да се насладиш на любимите си музиканти удобно отпуснат на седалка, кресло или каквото предлага оригиналното местонахождение на концерта. Нарича се обиране на каймака. (за любознателните) Казваш си: „Какво пък, и без това само 3 000 души ще можем да го гледаме, няма да има блъсканица, навалица, ще си седим и ще се кефим“.
После се оказва, че (по стара българска „ПОДценителска“ традиция) интересът към концерта изненадва организаторите и е силно подценен (официалната версия!). И организаторът (движен от жажда за печалба) си вика „Мани ги тия говеда бе, продадох им вече билетите по многото пари, сега ще взема парите на още балъци, ще надебелея още повече, ще продължавам да правя свинщини и пак ще им взема парите! Те тая банда ще я гледат и на баба ми в мазето! Лесни пари!”
Ето така, приятели, се прави бизнес в България! (more…)

Тази публикация е разглеждана 5457 пъти.

Current Mood: Esctatic

Измина едно невероятно музикално лято. AC/DC, Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax, Manowar, Rammstein, Tarja, Doro, Epica, Leaves’ Eyes, Sodom, Destruction, Kreator, Primal Fear, Annihilator, Accept… нямам дъх вече да изброявам. Ако някой се оплаква от нещо, това си е черна неблагодарност.
AC/DC ни зарадваха още през май, разположиха влакови композиции, камбанарии и малка артилерийска дивизия на националния стадион „Васил Левски“, подготвяйки почвата и настроението на феновете за събитието на лятото, а именно Sonisphere. „Топлите“ чувства на Дейв Мъстейн към Ларс и Джеймс от Металика, „виновни“, за неговото изгонване от групата неведнъж са ставали повод двете групи да не споделят една сцена, дори в различни часове на един и същи ден на същия фестивал. След започналите преди време „разговори“ между Дейв, Джеймс и Ларс, които дори бяха публикувани в ютюб (доста откровени и силни думи си казват тия тримата, явно още помнят случките ясно и си носят емоционалните следи), у нас двете „деца“ на караницата между тримата – Metallica & Megadeth се оказаха на една сцена. Преносно и буквално: освен, че свириха в една и съща вечер на един и същи фестивал, те се качиха едновременно на сцената, за да изсвирят заедно парче за Ronnie James Dio – фронтменът на Black Sabbath, Rainbow, Dio и Heaven & Hell. За съжаление Dio ни напусна през май и групата му Heaven & Hell не участва във фестивала. Според мен трябваше да изсвирят песен на Dio, а не песен, която да посветят на него, но те си знаят. Добавете към тази емоционално експлозивна смес Slayer и Anthrax и ще разберете какво се случи. Беше невероятна вечер, преминала под слънце, облаци и градушка, придружена с гръмотевиците на Дейв Ломбардо, тътена на веригите на Кери Кинг, рифовете на Дейв Мъстейн и вокалите на Джеймс Хетфийлд! (more…)

Тази публикация е разглеждана 3712 пъти.

Current Mood: Cool

Албумът на The Scorpions Sting In the Tail e дългоочаквано от мен събитие, което от друга страна бих искал да не идва. Скорпиънс обявиха, че след излизането на албума и световното турне за неговото представяне, се отказват от активна музикална кариера. Така че, имаме добра и лоша новина, с коя да започнем… А, има и още една добра – на специална церемония Скорпиънс получиха свои зведзи в рок алеята на славата. Освен това записаха дует с любимата ми изполнителка Tarja Turunen, което още повече ме радва. По-надолу можете да видите и клипа на песента, където им партнира Таря. Ревю на албума Sting In The Tail можете да прочетете във Виртуална библиотека Nowhere.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 4192 пъти.

Knowing – за съжаление филмът се оказа голямо разочарование. Въпреки доброто начало и впечатляващите ефекти, решенията Deus Ex Machina не струват. Много харесвам Никълъс Кейдж, както и историите за извънземни, края на света и т.н. обаче в този случай прекрасната идея е опропастена типично по холивудски.
Цялото кино ревю на Knowing вижте тук

Стартрек ХІ (Startrek) – J. J. Abrams сътвори поредното си визуално пиршество. Началото на историята в недалечното бъдеще, Джеймс Тайбириъс Кърк прави първите си стъпки в звездната флота, среща се със Спок, Скоти, Чеков, Сулу, трупа опит, екипаж, стреля и се бие с лошите и поставя съвсем ново начало на историята в Стартрек вселената. Пътуването във времето, което среща възрастния Спок с младежа Спок, изправя приятелството между хора и вулканци пред изпитание, среща двата народа с неочакван враг и дава възможност за безброй посоки на развитие на историята оттук нататък. Изненадващ номер от страна на сценаристите, които току виж в следващия епизод обявят, че капитан Пикар въобще не се е раждал, ференгите и ромуланците са първи приятели с хората, а боргите са миролюбива раса, посветила се на развитие на технологиите и подобряване на условията на живот в собствената си галактика. Въобще започна една малка културна каша и през 2011, когато се очаква следващия филм от поредицата, вероятно ще бъдем (не)приятно изненадани какво ще се случи.
(more…)

Тази публикация е разглеждана 3832 пъти.

Current Mood: Sad

Отиде си Майкъл Джексън.
Когато бях на 11 или 12 години, за пръв път чух песни на Майкъл Джексън. Невероятен изпълнител. Въпреки всички други свои музикални пристрастия (а те изобщо не са малко) никога не спрях да харесвам песните му. По някое време гледах Лунен пътешественик и още повече харесах и песните, и самия изпълнител. За съжаление повечето от нас не успяхме да станем свидетели на концерт на Майкъл Джексън в България, но съм чувал, че прави несравним спектакъл и не съм срещал разочаровани.
Другата страна на Майкъл Джексън бе онази на жълтите хроники, многобройните (знае ли някой колко на брой) пластични операции, корекциите по лицето, избелването на кожата, бракът му с Лиза Мари Пресли и неизброимите слухове за здравето на Краля на поп-музиката. Никой не знае какво е истина и какво не. Първият му неуспешен брак, вторият – също, обвиненията в педофилия – звездите никога не са застраховани от неуспехи в личния живот и всякакви основателни или неоснователни обвинения в публичното пространство. Въпреки всичко Майкъл Джексън е идол на няколко поколения и музикалната му диря в световната култура е колосална. (more…)

Тази публикация е разглеждана 2217 пъти.

Current Mood: Playful

13 Март – Race to Witch Mountain – отново римейк, този път на филм от 1975 г. – Бягство в Вещерската планина (Escape to Witch Mountain). Дуейн Скалата Джонсън, Кристин Лейкин (позната ни от телевизионната комедия Стъпка по стъпка и Game Plan) и Карла Гуино (Watchmen) ще се мъчат да вдъхнат нов живот на фантастичната приказка от 75-а. Две деца със свръхестествени способности трябва да достигнат до Witch Mountain. В предишната версия бягат от богаташ, който се опитва да ги използва в своя полза, за да трупа още повече пари. В съвременната – от тайна организация вероятно със същите цели. Надяваме се на интересна фантастична комедия, която да става за неделя следобед; евентуално за кино, но не по време на премиерата. Филмчето е на Дисни. Обикновено Дисни не се скъпят на ефекти, но правят продукциите си твърде детски. Ще видим през март.
Официален сайт: http://disney.go.com/disneypictures/racetowitchmountain/
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1075417/
(more…)

Тази публикация е разглеждана 10062 пъти.

Current Mood: Happy

Какво ни предстои тази година:

20 март – Knowing – съдейки по трейлъра и наличната информация, преводът би трябвало да бъде Предопределеност, Да знаеш (бъдещето) или нещо такова. Историята разказва за основно училище, при основаването на което децата рисуват картини и ги поставят във времева капсула, която ще бъде отворена 50 години по-късно, за да се „запознаят“ тогавашните и сегашните възпитаници на училището. Едно от тези писма попада в малкия Кейлъб Кьостлер. Писмото е изписано с привидно случайна поредица от цифри, но както се досещате „случайности случайно не случават се“. Оказва се, че тази поредица от цифри позволява да се предвиди бъдещето. Бащата на Кейлъб Джон (Никълъс Кейдж) успява да разкрие кода и историята започва. Краят ще видим през март.

Официален сайт: http://www.knowing-themovie.com/

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0448011/

Май – Стартрек ХІ (Startrek XI) – началото на историята. Капитан Кърк, Макой, Спок, всички са там, вършат лудории и започват епичното пътуване, което се простира вече няколко века. За всички фенове на предишните 10 серии и на телевизионните сериали за капитан Арчър, Пикар, Кърк, Сиско, Джейнуей и всички останали капитани на кораби от звездната флота, които се появяват в сериалите и игралните филми.

Официален сайт: http://www.startrekmovie.com/

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0796366/ (more…)

Тази публикация е разглеждана 7230 пъти.

Current Mood: Esctatic & Happy

Таря дойде за пръв път в България. Заради големия интерес дори промениха залата, за да събере повече хора. Лично аз имах сериозни притеснения как ще звучи невероятния й глас на закрито, в зала. Озвучаването във Фестивална рядко е било на ниво, помня че гледах там Хелоуин и Мегадет; Мегадет не беше зле, обаче Хелоуин… Както и да е. Около 7,20 снощи се бяхме заложили в трибуните въоръжени с фотоапарати, бинокли и кой каквото друго си беше донесъл. Учудиха ме репликите на много хора: „Ама можело и фотоапарати ли?!?!“ Ами четете, бе хора! То си пише на сайта – миналогодишното Европейско турне на Таря и това в Южна Америка са били camera-friendly. Има си и специална новина на сайта й: новинката с картинката на фотоапарат до нея. И така с много настроение и с високи очаквания седяхме около час, чакайки Таря да се появи. За мое щастие нямаше подгряваща група – обикновено някой губи един час време… Съвместни концерти – ОК, но „подгряваща група“… звучи все едно някой умира от студ и му трябва да загрее със 100 водка ;) Или основния изпълнител не може да въздейства на публиката достатъчно, та трябва някой да я подготви преди това. Имаше случаи, когато отивам на концерт, но заради подгряващите групи не влизам и после пропускам началото. Друг път подгряващата група свири твърде дълго и се отегчавам до смърт, особено ако групата е българска (или са повече от една…). Нищо против българските групи, но нямаме група, която да подгрява пълноценно големи изпълнители. Спомням си, че на концерта на Скорпиънс в Каварна през 2005-а БТР направиха хубаво шоу, но там нещата бяха различни: стадион, БТР свирят, докато влязат всички хора, после няма пауза, а след 10 минути Скорпионите са на сцената.
Около 8:30 Таря се появи подобаващо с Boy and The Ghost, първоначално като силует върху белите завеси пред сцената, а в средата на песента – и лично :). И дори гафът, който се получи, защото завесата, състояща се от две части, не падна на веднъж, а дясната й част остана закачена, не успя да помрачи появата й – публиката полудя. (more…)

Тази публикация е разглеждана 4806 пъти.

Current Mood: Playful

Crematory ми станаха любима група още във времената, когато като ученик чух (вероятно пиратска) компилация със заглавие Beauty in Darkness. В нея имаше едно твърде очарователно парче, за което всички твърдяха, че е death metal, а аз не можех да повярвам – Tears Of Time звучеше екзотично, магнетично, да – яка стъргалка, но дет?… След това открих и другите албуми на групата, чух ги и станах фен завинаги. Можете да видите ревю за предпоследния албум на групата в Nowhere, а за новия също ще има скоро.
Когато научих за концерта им знаех, че ме очаква пътуване, но за щастие успях да напасна нещата така, че да бъда в София същата вечер. Подгряващите групи ми бяха известни само като имена – Hyperborea и The Revenge Project и честно казано не изгарях да ги чуя на живо. Въпреки това около 19:30, точно преди да започнат да свирят Hyperborea, влязохме в залата и дори си намерихме места да седнем. Учуди ме, че зала „Христо Ботев” беше пълна – не очаквах толкова много фенове на Crematory въпреки че билетите струваха смешните 25 лева. 13 евро за концерт вероятно биха предизвикали откровен смях у някой централно- или западноевропейски фен, но България все още е рай в това отношение.
(more…)

Тази публикация е разглеждана 3928 пъти.

Днес приятелка ми прати снимки от първите редове на концерта на KISS, които с нейно позволение и с разрешение на авторката ще споделим и с Вас. Автор на снимките: Юлияна Кънчева.

(more…)

Тази публикация е разглеждана 2981 пъти.