Loading ...Bulgaria Rocks
Current Mood:
Esctatic
Измина едно невероятно музикално лято. AC/DC, Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax, Manowar, Rammstein, Tarja, Doro, Epica, Leaves’ Eyes, Sodom, Destruction, Kreator, Primal Fear, Annihilator, Accept… нямам дъх вече да изброявам. Ако някой се оплаква от нещо, това си е черна неблагодарност.
AC/DC ни зарадваха още през май, разположиха влакови композиции, камбанарии и малка артилерийска дивизия на националния стадион „Васил Левски“, подготвяйки почвата и настроението на феновете за събитието на лятото, а именно Sonisphere. „Топлите“ чувства на Дейв Мъстейн към Ларс и Джеймс от Металика, „виновни“, за неговото изгонване от групата неведнъж са ставали повод двете групи да не споделят една сцена, дори в различни часове на един и същи ден на същия фестивал. След започналите преди време „разговори“ между Дейв, Джеймс и Ларс, които дори бяха публикувани в ютюб (доста откровени и силни думи си казват тия тримата, явно още помнят случките ясно и си носят емоционалните следи), у нас двете „деца“ на караницата между тримата – Metallica & Megadeth се оказаха на една сцена. Преносно и буквално: освен, че свириха в една и съща вечер на един и същи фестивал, те се качиха едновременно на сцената, за да изсвирят заедно парче за Ronnie James Dio – фронтменът на Black Sabbath, Rainbow, Dio и Heaven & Hell. За съжаление Dio ни напусна през май и групата му Heaven & Hell не участва във фестивала. Според мен трябваше да изсвирят песен на Dio, а не песен, която да посветят на него, но те си знаят. Добавете към тази емоционално експлозивна смес Slayer и Anthrax и ще разберете какво се случи. Беше невероятна вечер, преминала под слънце, облаци и градушка, придружена с гръмотевиците на Дейв Ломбардо, тътена на веригите на Кери Кинг, рифовете на Дейв Мъстейн и вокалите на Джеймс Хетфийлд! (още…)
Тази публикация е разглеждана 45 пъти.
(Все още няма гласове) Можете да добавите своят рейтинг
Loading ...
Cool
Knowing – за съжаление филмът се оказа голямо разочарование. Въпреки доброто начало и впечатляващите ефекти, решенията Deus Ex Machina не струват. Много харесвам Никълъс Кейдж, както и историите за извънземни, края на света и т.н. обаче в този случай прекрасната идея е опропастена типично по холивудски.
Sad
Playful
Happy
20 март – Knowing – съдейки по трейлъра и наличната информация, преводът би трябвало да бъде Предопределеност, Да знаеш (бъдещето) или нещо такова. Историята разказва за основно училище, при основаването на което децата рисуват картини и ги поставят във времева капсула, която ще бъде отворена 50 години по-късно, за да се „запознаят“ тогавашните и сегашните възпитаници на училището. Едно от тези писма попада в малкия Кейлъб Кьостлер. Писмото е изписано с привидно случайна поредица от цифри, но както се досещате „случайности случайно не случават се“. Оказва се, че тази поредица от цифри позволява да се предвиди бъдещето. Бащата на Кейлъб Джон (Никълъс Кейдж) успява да разкрие кода и историята започва. Краят ще видим през март.
Май – Стартрек ХІ (Startrek XI) – началото на историята. Капитан Кърк, Макой, Спок, всички са там, вършат лудории и започват епичното пътуване, което се простира вече няколко века. За всички фенове на предишните 10 серии и на телевизионните сериали за капитан Арчър, Пикар, Кърк, Сиско, Джейнуей и всички останали капитани на кораби от звездната флота, които се появяват в сериалите и игралните филми.
Или основния изпълнител не може да въздейства на публиката достатъчно, та трябва някой да я подготви преди това. Имаше случаи, когато отивам на концерт, но заради подгряващите групи не влизам и после пропускам началото. Друг път подгряващата група свири твърде дълго и се отегчавам до смърт, особено ако групата е българска (или са повече от една…). Нищо против българските групи, но нямаме група, която да подгрява пълноценно големи изпълнители. Спомням си, че на концерта на Скорпиънс в Каварна през 2005-а БТР направиха хубаво шоу, но там нещата бяха различни: стадион, БТР свирят, докато влязат всички хора, после няма пауза, а след 10 минути Скорпионите са на сцената.
. И дори гафът, който се получи, защото завесата, състояща се от две части, не падна на веднъж, а дясната й част остана закачена, не успя да помрачи появата й – публиката полудя. 
Crematory ми станаха любима група още във времената, когато като ученик чух (вероятно пиратска) компилация със заглавие Beauty in Darkness. В нея имаше едно твърде очарователно парче, за което всички твърдяха, че е death metal, а аз не можех да повярвам – Tears Of Time звучеше екзотично, магнетично, да – яка стъргалка, но дет?… След това открих и другите албуми на групата, чух ги и станах фен завинаги. Можете да видите ревю за предпоследния албум на групата 
