Като на шега се озовахме на концерта на Кис на стадион Академик миналия петък. Като на шега си говорехме, че ще гледаме 15 минути отблизо и ще ходим да седнем. И съвсем като на шега в 22:45 си казахме „И какво, свърши ли?!“. Малко над два часа и 10 минути шоу, което ще остане в историята. Но да започна от начало. След като си проправихме път през тълпата и се добрахме до стадиона, открих картинка, далеч по-различна от концерта на Мерилин Менсън; например – тишина, спокойствие, сцената – далеч по-навътре на терена, а не на 10 метра от трибуните. Тревата – покрита с настилка – за да не се цапат феновете и да не се мачка тревата. Тридесетина тоалетни, три „чешмички“ Туборг и павилионче за продажба на безалкохолни и снаксове. Опашките пред Туборг-а, разбира се, бяха километрични, но феновете не се плашеха. 
Имаше и сценки, в които феновете си бяха взели по десет бири в специални кошнички и ги разнасяха из стадиона. Точно пред сцената се бе събрала тълпа верни фенове още от шест и трийсет. Постепенно пред сцената прииждаха все повече и повече хора.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 4090 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood:
Cool
Не беше лесно да се направи каквато и да е класация по отношение на музиката, защото както знаете вкусовете на хората са различни като самите хора. Затова ще опитам, след като изслушах около 30 албума, голяма част от тях резюмирах в ревюта, останалите просто подминах с мълчание. За съжаление, когато става дума за група, която не съм слушал преди, много често попадам на неща, за които се питам кой, по дяволите, е дал пари да се запишат. Трябва да отбележа с голяма звездичка, че пропуснах новият албум на Аморфис, но не защото не става за ревю, а защото усещанията ми твърде много се измениха преди и след гостуването им в София; а и с времето също. Това ми даде да разбера, че не е добре да се захващам с нещо, което самият аз не определям еднозначно. Сред Вас вероятно има такива, които веднага биха сложили Silent Waters на първо място и други, които не биха му отредили такова важно място. Затова се чувствайте свободни да коментирате. И така:
(more…)
Тази публикация е разглеждана 3212 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Събота следобед, 16 часа е. Човек ще си рече – време е за ракийка, салатка и блажено очакване на Отечествен фронт по NOVA или Море от любов по bTv (кой каквото обича – аз предпочитам една серия на CSI, Farscape или нещо от рода…). Не и миналата седмица. Nuclear Blast бяха решили да отпразнуват двадесетгодишнината си в Зимния дворец с концерт. И то не какъв да е – Agatodaemon, Benediction, Edguy и Amorphis. Все банди от сой. Може да не съм фен на първите две, но пък Аморфис и Едгай си струват.
Намъкваме се към 16.20 часа, вътре вече трещят някакви български банди, които със срам на челото ще си призная, че не съм чувал, а по мнение на познавачи втората (The Revenge Project) била сред най-големите български дет-метъл банди… ама какво ти разбирам аз от дет метъл. Ами добре, нека са добри, озвучаването е безумно и още с първите стъпки в самата зала, като преди това съм изпил набързо една бира и съм хапнал чипс за захранка, се подхлъзвам на нещо… вече ядено веднъж. Това отново повдига въпроса за „недопускане в залите на лица в явно нетрезво състояние”, но от друга страна, при продължил повече от 8 часа концерт и свободно продаваща се вътре бира, беше ясно, че подобни изпълнения ще има… Поне очаквах да са накрая. Къде ти… Освен това лицето можеше и да е в дрогирано, а не нетрезво състояние, което няма как да хванат… Явно така си го бяха допуснали в залата = нищо ново под слънцето.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 98032 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood:
Bored
Навръх националния празник на щатите 4-th of July (morning), Мерилин Менсън и Тайп О Негатив свириха на стадион Академик. И аз бях там, и аз пих бира в капанчетата наоколо, даже успях да вляза да послушам.
Въпреки че много хора бяха още отвън, Type O Negative си забиха в осем часа (лошо!) и до осем и тридесет, когато успяхме да влезем, почти се бяха насвирили. Love You To Death (тази не я знаех, запознати ми разясниха коя е), Black Number One на бис и това беше. Четиридесет минути. Кой колкото може… На кой за колкото са му платили?! Знам ли, запознатите да кажат. Аз видях само, че феновете им не бяха доволни (най-меко казано).
После около 9 и 20 (четиридесет минути, няколко песни на Prodigy и много свиркане и дюдюкане по-късно) се появи звездата на вечерта – скандалният и непонятен за мен Менсън.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 2714 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Като на шега се озовахме на концерта на Кис на стадион Академик миналия петък. Като на шега си говорехме, че ще гледаме 15 минути отблизо и ще ходим да седнем. И съвсем като на шега в 22:45 си казахме „И какво, свърши ли?!“. Малко над два часа и 10 минути шоу, което ще остане в историята. Но да започна от начало. След като си проправихме път през тълпата и се добрахме до стадиона, открих картинка, далеч по-различна от концерта на Мерилин Менсън; например – тишина, спокойствие, сцената – далеч по-навътре на терена, а не на 10 метра от трибуните. Тревата – покрита с настилка – за да не се цапат феновете и да не се мачка тревата. Тридесетина тоалетни, три „чешмички“ Туборг и павилионче за продажба на безалкохолни и снаксове. Опашките пред Туборг-а, разбира се, бяха километрични, но феновете не се плашеха. 
Имаше и сценки, в които феновете си бяха взели по десет бири в специални кошнички и ги разнасяха из стадиона. Точно пред сцената се бе събрала тълпа верни фенове още от шест и трийсет. Постепенно пред сцената прииждаха все повече и повече хора.