Винаги съм се спъвал в думите, но не винаги съм го осъзнавал. Дълго време търсих нужните образи, символи и рими за да облека чувствата си в тях без да разбирам, че веднъж приковани към този словесен кръст чувствата умираха, превръщаха се в надгробни камъни на самите себе си – изстиваха и ставаха неистински, неподвижни и мъртви – плашещи. Трябваше ми доста време за да осъзная, че когато си влюбен думите са излишни – бреме на разума, който се страхува от безформения хаос на емоциите, които му отнемат властта над тялото. Разумът пита „Защо?“, опитвайки се да обясни порива, привличането, желанието, страстта, докато тялото казва „Да“ и приема чувствата и се разтваря в феерията на светлините, музиката, докосването за да се превърне в …
(more…)
Тази публикация е разглеждана 3573 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood:
Angry
Напоследък са изключително модни сайтове като http://moetodaskalo.com/, http://schools.pomagalo.com/ и други, на които по някаква причина не съм попаднал (да не ми се сърдят, а да ми пратят адреса си, ще ги посетя с интерес). Системата : проста регистрация и дай да му напиша двойка на оня к*р по математика, дето ме тровеше от седми до девети клас, че до сега само той ми ги пишеше; аз и толкова можех де, не че съм решавал задачи – кво да им решавам, аз в живота пари ше правя, няма да ги смятам, ще си наема счетоводител, ако ми се смята, пък и нали имаше кръчми и карти, и семки и гаджета, и кръчми… то май даже не съм му стъпвал в часовете – кога ми ги е написал тия двойки да го е*а в идиота, като не съм бил там; те майка ми и баща ми не смеят да ме погледнат на криво, а тоя пе**л ще ми пише двойка; ма добре, че Гогата ме светна за тия сайтовете за запознанства, та да науча интернета и да вляза да му врътна няколко двойки на тоя…
(more…)
Тази публикация е разглеждана 4066 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Кога четете? Аз лично намирам все по-малко и по-малко време. Покрай работата, семейството и интернет, почти не ми остава. Или ако ми остане, то е по малките часове, когато след 4-тата страница и почвам да губя смисъла на четеното.
За това чета в…. трамвая. Питат ме как успявам – отговорът ми е – с много желание! Не е лесно, особено пък ако си и със служебна чанта, която трябва да държиш в едната ръка (както съм аз в повечето случаи). А няма защо да си правим илюзии, в трамвая, в който пътувам намирането на свободна седалка е предварително обречена на провал кауза. Но въпреки това упорствам. И то от доста време и честно казано вече нито блъсканицата, нито резките спирачки ми правят чак такова впечатление. Важното е книгата да е добра. Вися като маймуна за някоя от тръбите и доказвам ежедневно Дарвиновата теория за произхода.
От една страна ми е малко неприятно, че именно в тези кратки, задъхани и залитащи 20 минутки от деня ми единствено успявам да намеря време за една от най-големите страсти в живота си. А колко много четях преди?!! По цели нощи, по цели дни – дни на блаженно нехайство и бягства от реалността. Потъвах в историята, загубвах връзката с всичко, което ме заобикаляше, загубвах мисълта за себе си и можех да бъда някой друг, да изживея нечий друг живот, нечие друго приключение. (more…)
Тази публикация е разглеждана 2877 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите