blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » 2008 » октомври


29.10.2008

Таря в Българя

Filed under: Музика — clover @ 17:44

Current Mood:Esctatic emoticon Esctatic & Happy emoticon Happy

Таря дойде за пръв път в България. Заради големия интерес дори промениха залата, за да събере повече хора. Лично аз имах сериозни притеснения как ще звучи невероятния й глас на закрито, в зала. Озвучаването във Фестивална рядко е било на ниво, помня че гледах там Хелоуин и Мегадет; Мегадет не беше зле, обаче Хелоуин… Както и да е. Около 7,20 снощи се бяхме заложили в трибуните въоръжени с фотоапарати, бинокли и кой каквото друго си беше донесъл. Учудиха ме репликите на много хора: „Ама можело и фотоапарати ли?!?!“ Ами четете, бе хора! То си пише на сайта – миналогодишното Европейско турне на Таря и това в Южна Америка са били camera-friendly. Има си и специална новина на сайта й: новинката с картинката на фотоапарат до нея. И така с много настроение и с високи очаквания седяхме около час, чакайки Таря да се появи. За мое щастие нямаше подгряваща група – обикновено някой губи един час време… Съвместни концерти – ОК, но „подгряваща група“… звучи все едно някой умира от студ и му трябва да загрее със 100 водка ;) Или основния изпълнител не може да въздейства на публиката достатъчно, та трябва някой да я подготви преди това. Имаше случаи, когато отивам на концерт, но заради подгряващите групи не влизам и после пропускам началото. Друг път подгряващата група свири твърде дълго и се отегчавам до смърт, особено ако групата е българска (или са повече от една…). Нищо против българските групи, но нямаме група, която да подгрява пълноценно големи изпълнители. Спомням си, че на концерта на Скорпиънс в Каварна през 2005-а БТР направиха хубаво шоу, но там нещата бяха различни: стадион, БТР свирят, докато влязат всички хора, после няма пауза, а след 10 минути Скорпионите са на сцената.
Около 8:30 Таря се появи подобаващо с Boy and The Ghost, първоначално като силует върху белите завеси пред сцената, а в средата на песента – и лично :). И дори гафът, който се получи, защото завесата, състояща се от две части, не падна на веднъж, а дясната й част остана закачена, не успя да помрачи появата й – публиката полудя. (more…)

Тази публикация е разглеждана 3690 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

9.10.2008

Crematory в София 27.09.2008

Filed under: Музика — clover @ 13:31

Current Mood:Playful emoticon Playful

Crematory ми станаха любима група още във времената, когато като ученик чух (вероятно пиратска) компилация със заглавие Beauty in Darkness. В нея имаше едно твърде очарователно парче, за което всички твърдяха, че е death metal, а аз не можех да повярвам – Tears Of Time звучеше екзотично, магнетично, да – яка стъргалка, но дет?… След това открих и другите албуми на групата, чух ги и станах фен завинаги. Можете да видите ревю за предпоследния албум на групата в Nowhere, а за новия също ще има скоро.
Когато научих за концерта им знаех, че ме очаква пътуване, но за щастие успях да напасна нещата така, че да бъда в София същата вечер. Подгряващите групи ми бяха известни само като имена – Hyperborea и The Revenge Project и честно казано не изгарях да ги чуя на живо. Въпреки това около 19:30, точно преди да започнат да свирят Hyperborea, влязохме в залата и дори си намерихме места да седнем. Учуди ме, че зала „Христо Ботев” беше пълна – не очаквах толкова много фенове на Crematory въпреки че билетите струваха смешните 25 лева. 13 евро за концерт вероятно биха предизвикали откровен смях у някой централно- или западноевропейски фен, но България все още е рай в това отношение.
(more…)

Тази публикация е разглеждана 3021 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

Колорадеца от Мейн

Filed under: Литература — clover @ 12:27

Това започна като кратък редакционен материал за летния ни брой от 2008-а, но реших, че Стивън Кинг заслужава повече. Пък и всеки, запалил се по Кинг от мен лично или от писанията и впечатленията ми, си е една стъпка към рая :)
Колорадецът от Мейн. Така наричам Стивън Кинг заради последната му новела, която прочетох преди няколко месеца – Колорадеца (The Colorado Kid), публикувана през октомври 2005-а година. Всъщност Стивън Кинг и семейството му живеят в Колорадо около година през 1974-75-а. На български книгата излиза в издание на Бард.
„Колорадеца“ не може да бъде наречен типичен роман на Стивън Кинг. Всъщност от Юни 1999 година, когато се случва онази автомобилна катастрофа, в която Кинг участва като пешеходец, нищо за него не е същото. Оттогава има издадени доста есета и няколко книги. Една от тях „За писането. Мемоари на занаята“, съдържа подробно описание на инцидента. През 2002-а Стивън Кинг обявява, че ще се откаже от писането, след като завърши вече започнатите си творби. За щастие след катастрофата излизат „Таен прозорец“, „Капан за сънища“, „Черният дом“, последните 3 части на сагата за „Тъмната кула“, „Колорадеца“, „Клетка“ и „Романът на Лизи“. Тъмните пророчества, че Кинг ще спре да пише, за щастие не се сбъднаха. Напротив, „Капан за сънища“ и „Черният дом“, които съм чел, са издържани в най-добрия стил на писателя, съдържателни са, с интересна история и много напрежение. Стивън Кинг отдавна е надживял времената на хоръра и навлиза много по-дълбоко в душевността на читателя, сравнява я с тази на героите и ни кара да открием себе си и в положителните му герои, и в отрицателните.
„Колорадеца“ е нетипичен с историята – почти цялото действие се развива на терасата на издателство в малко градче в щата Мейн. Двама дългогодишни журналисти разказват на млада жена, която стажува при тях, за една от неразкритите загадки, с които са се сблъсквали в своята кариера – тази на младежа от Колорадо (това е буквалния превод на заглавието, Колорадеца е малко по-свободна интерпретация на преводача). Разказът отнема един следобед и няколко кафета и безалкохолни или около 150 страници, ако помня добре. Историята разказва за мъж, когото намират на океанския бряг в Мейн. В него няма документи и само упоритостта на хора, които не са нито полицаи, нито разследващи органи – двама журналисти и стажант – криминалист, довежда до разкрития, които задълбочават мистерията още повече. Откритието относно самоличността на мъжа от Колорадо води до нови въпроси – какво прави в Мейн, как е стигнал до там, защо е напуснал офиса си?

=== Статията по-долу съдържа подробна информация за сюжета на книгата и е препоръчително да не я четете, ако смятате, че това ще развали удоволствието Ви от хубавият разказ. ===
(more…)

Тази публикация е разглеждана 4299 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите