blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » 2010 » август


27.8.2010

Симънс създателят на вселени

Filed under: За живота, Литература — Marvin @ 15:24

Current Mood:Confused emoticon Confused & Esctatic emoticon Esctatic

„Симънс пише романи, които са различни от всичко друго под слънцето!“
Стивън Кинг

Снимка: http://www.dansimmons.com/Откривам, че ми е доста трудно да започна да пиша за Симънс. Ако трябва да посоча пет автора, които са променили мисленето ми, помогнали са ми да изградя в себе си творческата основа на разбирането за писането като процес на създаване на реалности и са ме докоснали най-дълбоко – бих посочил почти без да се замисля: Стивън Кинг, Достоевски, Христо Фотев, Дъглас Адамс и Дан Симънс. Със Стивън Кинг израснах, учих се на стилистика на изказа, сюжетиране и неочаквани обрати, Достоевски ме разтърси на чисто човешка основа, показвайки ми дълбочина на емоциите, за която не предполагах, че е възможна и ми показа магията на съпреживяването чрез писаното слово, Фотев ми показа красотата на думите, Дъглас Адамс ме научи на ирония и сръчност (в писането), а Дан Симънс… ако трябва да опиша особеността в стила на Симънс, това е способността му да … създава вселени! (more…)

Тази публикация е разглеждана 3031 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

25.8.2010

Bulgaria Rocks

Filed under: За живота, Музика — clover @ 11:42

Current Mood:Esctatic emoticon Esctatic

Каварна Рок ФестИзмина едно невероятно музикално лято. AC/DC, Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax, Manowar, Rammstein, Tarja, Doro, Epica, Leaves’ Eyes, Sodom, Destruction, Kreator, Primal Fear, Annihilator, Accept… нямам дъх вече да изброявам. Ако някой се оплаква от нещо, това си е черна неблагодарност.
AC/DC ни зарадваха още през май, разположиха влакови композиции, камбанарии и малка артилерийска дивизия на националния стадион „Васил Левски“, подготвяйки почвата и настроението на феновете за събитието на лятото, а именно Sonisphere. „Топлите“ чувства на Дейв Мъстейн към Ларс и Джеймс от Металика, „виновни“, за неговото изгонване от групата неведнъж са ставали повод двете групи да не споделят една сцена, дори в различни часове на един и същи ден на същия фестивал. След започналите преди време „разговори“ между Дейв, Джеймс и Ларс, които дори бяха публикувани в ютюб (доста откровени и силни думи си казват тия тримата, явно още помнят случките ясно и си носят емоционалните следи), у нас двете „деца“ на караницата между тримата – Metallica & Megadeth се оказаха на една сцена. Преносно и буквално: освен, че свириха в една и съща вечер на един и същи фестивал, те се качиха едновременно на сцената, за да изсвирят заедно парче за Ronnie James Dio – фронтменът на Black Sabbath, Rainbow, Dio и Heaven & Hell. За съжаление Dio ни напусна през май и групата му Heaven & Hell не участва във фестивала. Според мен трябваше да изсвирят песен на Dio, а не песен, която да посветят на него, но те си знаят. Добавете към тази емоционално експлозивна смес Slayer и Anthrax и ще разберете какво се случи. Беше невероятна вечер, преминала под слънце, облаци и градушка, придружена с гръмотевиците на Дейв Ломбардо, тътена на веригите на Кери Кинг, рифовете на Дейв Мъстейн и вокалите на Джеймс Хетфийлд! (more…)

Тази публикация е разглеждана 1768 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

23.8.2010

Сърдитко Петко

Filed under: За живота — clover @ 16:42

Current Mood:Alarmed emoticon Alarmed & Angry emoticon Angry

рушаща се къща в КоприщицаНие сме един ***** народ. Включително пишещият това, разбира се. Все се сърдим на някого – на скулптура Давид Черни, показал нашата Родина като тоалетна с клекало. На сценаристите на филмите, в които българите сме лошите. На македонците, че искали да ни откраднат историята. На турците, че 500 години сме били част от Османската империя (По-добре е да се сърдим на Кралицата, щото е можела да ни направи част от Британската империя, или на Испанските монарси, че не сме били част от техните колонии… или на цар Иван Александър, или пък наследниците му Иван Шишман и Иван Срацимир… или на хората, предали царството и виновни за падане на столицата). На гърците, че били големи шовинисти и преди нас се намъкнали в НАТО и Европейския съюз, че били мързеливи и не им се бачкало. На собствените си избраници, че не ни управляват както трябва. На човек, срещнат на улицата, защото има по-хубава кола/жена/къща/работа от нас. На дупките по пътищата, че ги има въпреки нашите плащания към хазната. На съдбата, че не сме се родили по- на запад. На съседа, че си изхвърля трохите в терасата ни. На оня малоумник, дето е паркирал на нашето място, въпреки че по никакъв начин не можем да докажем, че това е нашето място, освен със сила (и ще му изпуснем/пукнем гумите в зависимост от настроението си днес, ей така, за назидание!). На другия малоумник, дето форсира мотора си посред нощ под прозорците. На малоумниците в националния отбор по футбол / баскетбол / волейбол (попълнете произволен спорт освен художествена гимнастика и шах) и техния малоумен треньор. (more…)

Тази публикация е разглеждана 7504 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите

18.8.2010

Джобна литеартура 1

Filed under: Литература — clover @ 14:00

Current Mood:

Тери Пратчет/източник terrypratchett.co.ukТери Пратчет, източник http://www.richardtimothy.com/Тери Пратчет не може да остави никого равнодушен. Светът на Диска не е просто поредната фантастична вселена, където се вихрят какви ли не същества от всички митологии, взети заедно, а място за живеене. Чувал съм, че „стилът на Пратчет е забавен”, че „пишел смешни книги”, но това е все едно да кажеш за джудже, че е брада с брадва. Стандартният джобен формат на книжките на Пратчет заблуждава, че става дума за леко четиво. Всъщност историите спокойно могат да си съперничат със сериозните трилъри и мистерии. А забавният изказ само засилва чара им. Пратчет постоянно използва злободневни теми от живота, втъкава ги в своите истории и ги прави привлекателни за хора, които иначе не биха се заинтересували от тях. Политика, дипломация, постоянни разпри между отделните раси и народи – джуджета и тролове, вампири и върколаци, хора от различни държави, борба за ресурси – мастни находища, златни и сребърни мини, борба за власт, конкуренция, атентати, въоръжаване – всичко, което е влязло в книгите на Тери Пратчет постоянно присъства в новините. Геополитиката в Света на Диска е същата като в реалния живот, само участниците се наричат с различни имена.
В „Петият слон” командирът на Стражата Сам Ваймс вече е женен, а освен това е и аристократ – изключително нетипична за него позиция, в която трябва да общува с хората, които мрази най-много след обикновените улични престъпници, а в някои случаи – и повече от тях. Политиката и дипломацията му прилягат по-зле от празничните му одежди на благородник… (more…)

Тази публикация е разглеждана 2369 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите