blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Current Mood: Angry

От първи юни догодина пушачите ще пушат… у дома си, на улицата, както и в домовете на другите, ако тези други нямат нищо против. Прекрасно. През октомври миналата година бях в Любляна, Словения. Градче от около 400 хиляди души, столица на тази прекрасна неБалканска държава. Там тютюнопушенето на обществени места вече бе забранено. Край реката вечерите са хладни, но десетки хора мръзнеха до високи коктейлни маси на улицата, за да пушат. А ние, останалите, се наслаждавахме на комфорта и уюта на ресторантчето, в което бяхме седнали. Утопия…
Уважаеми пушачи, никой от нас, непушачите, няма нищо лично срещу вас. Ако това, че аз не пуша, можеше да ви докара рак, проблеми с белите дробове или сърцето, вероятно бих се чувствал виновен. Но в момента съм силно облекчен. Колко прекрасно ще бъде да стоя в заведение, където след двучасов престой очите ми не започват да сълзят от цигарения дим, където не се налага вентилацията да ме простудява, за да поддържа въздуха що-годе чист и където масата не мирише на кош за боклук заради препълнените пепелници.
Тази сутрин чух един човечец по телевизията – защитаваше правата на пушачите да пушат. ОК, съгласен съм. Но да си го правят вкъщи. И аз може да обичам да мятам дартс, да пукам с чифтето по беззащитни зайчета, да пикая в ъгъла на спалнята вместо в тоалетната и какво ли още не. Но не мога да го правя на публични места. Правя си го вкъщи, в гората или където ми позволят домакините. Защо – защото застрашавам здравето (физически и психически) на останалите. Това е като да карам пил, но в много по-сериозни размери. Децата на пушачите нямат избор. Родителите на пушачите също нямат избор. Гаджетата/съпрузите на пушачите нямат избор. Единствено пушачите имат избор, но предпочитат да заровят глава в пясъка и да кажат „Ми това е наркотик, аз съм пристрастен и не мога да спра! Това е болестно състояние! Ако спра, ще надебелея, ще стана грозна/ен, килограмите ще натоварят сърцето ми!“
Бих могъл да кажа: „Имате право.“ Но няма. Защото нямате. Мой добър приятел пушеше по около 30-35 цигари на ден, стигал е и до две кутии. Синьо Victory. Димеше повече от Кремиковци. Един ден просто спря. Не зная дали е използвал медикаменти или нещо друго, но просто спря. Заслужава възхищение. Защото, дори когато използваш чужда помощ под каквато и да е форма, 2/3 от усилието идва от твоята собствена воля и желание и 1/3 – отвън.
Ние обичаме свободата, бунта, различното. Но докато преди време пушенето е било признак на свобода, бунтарство и е правело едни различни от други, днес е само лош навик, да не говорим, че са доказани канцерогенните свойства на цигарения дим, негативния ефект при бременност, кърмене, както и сърдечните проблеми, предизвикани от него. Пушенето убива не е слоган на антиглобалистите и хората, в чиито глави от много конспирации няма място за текст на песен. Пушенето убива. Не веднага, затова си затваряме очите. И не изведнъж, затова се примиряваме. Не забравяйте, че с вас пушат децата ви, родителите ви, най-близките ви хора. Помислете си, че убивате тях, ако не ви е грижа за собственото ви здраве!
Споменатият човек сутринта сподели, че пушачите са малцинство и не бива да се накърняват правата им на такова, както и конституционното право на свобода на придвижване. ОК. Първо, пушачите не са малцинство. Има много дефиниции за малцинство и ако пушачите са малцинство и следва да получават специално внимание, то това важи за хората, които слушат Acid jazz, онези, които изповядват почит към Тангра, талантливите фолк-певици и какви ли още не малобройни групи хора на границата на съществуването. Второ: пушачите са доста сериозна група от обществото, която бавно и устойчиво се самоубива, влачейки със себе си против волята им огромен брой непушачи. ако например половин милион души започнат всяка сутрин да сипват минимална доза арсеник в млякото на децата си или в това на най-близките си – това ще бъде предумишлено убийство. Когато майки тровят децата си с цигари или – още по-зле – непознати тровят децата ви с цигарен дим – това е общоприета практика… Второ, или трето за онези, които следят мисълта ми, естествено право на всяко живо същество, гарантирано и от основните закони и конституцията, е да предпазва физическото си съществуване, да има достъп до чиста питейна вода и всякакви други обществени услуги, които гарантират оцеляването ни. Ако някой ме трови с цигарен дим с години, а накрая аз му тегля ножа, това трябва да бъде убийство при неизбежна отбрана и самозащита (добре де, псувайте, приятели юристи, нямам представа какъв е точния термин, а и няма значение). Пушачите накърняват правото ми на достъп до чист въздух. А аз – обикновен непушач – не накърнявам никое от техните права. Могат да си пушат колкото искат, но у дома, както и по улицата. Някъде, където аз имам избор и възможност да не бъда.
И докато сме на тази тема, помислете върху следното: пушач, който изпушва средно по 10 цигари на ден по време на работа и това упражнение – да събере колеги-пушачи, да изкачи стълбите до терасата / да слезе пред офиса, да изпуши цигарата си, да я загаси и да се върне до работното си място – му отнема около 5 минути, всъщност икономисва около 50 минути от работното време. На мен никой не ми ги дава тези 50 минути като почивка, нали? Но ако на интервюто питат „пушач ли сте?“ и откажат работа на пушач, вероятно това ще бъде дискриминация (на малцинствата?! – защо не!). Така че – никакво пушене след юни догодина!

Тази публикация е разглеждана 7353 пъти.