blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » Фрактура в сценария


12.7.2010

Фрактура в сценария

Filed under: За живота, Кино — clover @ 15:50

Current Mood:Bored emoticon Bored & Confused emoticon Confused & Sad emoticon Sad

CSI / FractureЩе ви разкажа един филм, който скоро гледах, по начина, по който трябваше да се развият нещата.
Богатият инженер Тед Крофърд (какъв точно инженер не се разбира много от филма, но не е и важно – важното е, че е дърт и богат, както и гениален, запомнете гениален. На фона на тъпите полицаи, тъпия прокурор и тъпите криминалисти, героят наистина изгледа гениален) си тръгва рано от работа с невероятния си автомобил (много скъп, двигателя звучи все едно е от Формула 1; комплексарщина?!) един обикновен ден. Минава през хотел, където вижда (подразбираме, че не е за първи път) жена си Дженифър Крофърд (поне 30 години по-млада от него; комплексарщина?!) и непознат (за нас) мъж, които се забавляват в басейна. Двамата любовници се наричат един друг „г-н Смит” и „г-жа Смит”. Прецаканият съпруг звъни по телефона в полицията и търси лейтенант Нънали. Обясняват му, че последният застъпва в 21 ч. Камерата показва как Крофърд влиза в хотела и с подправена карта се промъква в апартамента на любовниците.
В следващата сцена той вече е у дома си, а жена му се прибира. Сумрак. Кратък разговор. Мъжът вади пистолет, обяснява й, че знае за изневярата и я застрелва в лицето, след което стреля във въздуха над вратата, за да прогони насочилите се към къщата градинари.
На мястото на инцидента довтасват SWAT поради съмнения за отвличане или терористично нападение. Появява се и мъжът от хотела. Оказва се, че това е лейтенант Нънали. След разговор по телефона със заподозрения съпруг, полицаят влиза в къщата. Виждаме сцена, в която двамата са сами на местопрестъплението и оставят оръжията си настрани, за да говорят. Когато забелязва снимките по стените и жертвата, полицаят осъзнава коя е тя. Хвърля се върху нея, за да разбере дали е още жива. Зад гърба му съпругът-убиец съвсем хладнокръвно разказва как е застрелял жена си в лицето и полицаят го напада. Притеклите се на помощ специални сили разтървават двамата. Следва записване на самопризнания, разпити, на които полицейският инспектор присъства, оръжието на съпруга е иззето и т.н. Прокуратурата е щастлива – имаме извършител, самопризнание, оръжието на убийството. Обаче:
В хода на филма се оказва, че оръжието не е използвано никога, гилзите са чисти и не са изстреляни с него, а съпругът се отказва от самопризнанията си и твърди, че полицаят, когото публично разобличава като любовник на жена си, ги е измъкнал с насилие и натиск. И случаят пропада. А единственият свидетел – Дженифър Крофърд е в болница в кома със сериозни мозъчни поражения и едва ли някога ще се завърне, за да проговори.

Нова сцена. На местопрестъплението са Гил Грисъм и Сара Сайдл. За пореден път проверяват къщата за оръжието на престъплението, защото никой не е влизал или излизал от къщата, а пистолетът, с който жертвата е застреляна липсва. В същото време Ник Стоукс проверява какво е правила жертвата в деня на убийството, Грег Сандърс проверява какво е правил заподозреният същия ден, а Уорик Браун проследява оръжието на съпруга и сравнява отпечатъците, както и остатъчно ДНК от него с базата данни. От местопрестъплението са иззети гилзите, пистолетът, както и един куршум от изстреляните в стъклата над вратата на къщата, заседнал в козирката*. Криминалистите разполагат също със записи от охранителните камери на дома на убитата и заподозрения.
Както правилно се досетихте и вие, и криминалистите, скъпата кола на Крофърд е застрахована и има GPS проследяващо устройство. Иззетите данни от него показват, че колата е била паркирана около 30 минути пред хотел в центъра на града. На рецепцията, разбира се, разпознават г-жа Крофърд като „г-жа Смит”, но г-н Крофърд им е непознат. От записи от охранителните камери става ясно че мъж, отговарящ на описанието на Тед Крофърд влиза в хотела и се отправя към апартамента, където е жена му. След 10-ина минути той излиза. Разпечатка от системата за достъп показва, че трети ключ с непозната идентификация, който не принадлежи на хотела, е използван за достъп в апартамента, където са били двамата любовници по същото време, по което охранителните камери показват, че Тед Крофърд е бил там. Налага се изводът, че използвайки фалшив електронен ключ, Крофърд е влязъл в апартамента, където са жена му и любовникът й. Остава неясно защо е влязъл и какво е правил там.
В същото време намереният куршум в тавана на преддверието е сравнен с оръжията, налични в базата данни и е установено, че е от полицейско оръжие, регистрирано преди 3 години на лейтенант Робърт Нънали – любовникът на Дженифър Крофърд. Остава въпросът как куршум от пистолета на Нънали се е оказал на местопрестъплението. Единственото разумно заключение е, че убиецът е стрелял с него. Моделът и марката на двете оръжия са идентични и визуално те не се различават. Тъй като охранителните камери, следящи дворът на дома на Крофърд доказват, че никой не е влизал или излизал от къщата в периода между изстрелите и появата на полицията, а в часа на стрелбата Нънали е бил на 7 километра от мястото в полицейското управление, е ясно, че убиецът е стрелял с неговия пистолет. Пистолетът на Нънали е иззет. Тестове доказват, че в часа на прострелването на жертвата, със същото оръжие е стреляно – налице са остатъци от неизгорял и полуизгорял барут по вътрешността на цевта и между някои от частите на пистолета. Установява се, че за около минута полицаят е оставил оръжието си и това на заподозрения извън своето полезрение, докато е коленичил над жертвата, за да провери дали има пулс и да направи опити за реанимация. Време, напълно достатъчно да се разменят двете оръжия. Това дава и обяснение защо Тед Крофърд е бил в хотела, където са отседнали любовниците – за да размени своя чисто нов пистолет с този на полицая. После Нънали донася оръжието на Крофърд, смятайки, че е неговото, а заподозреният ги подменя, докато лейтенантът е на земята до тялото на жена му.
В показанията си Крофърд споменава частен детектив. В разговор с полицията, детективът, чиито услуги използва Тед Крофърд разкрива, че е информирал Крофърд за изневярата на съпругата му преди известно време. Това, че се прибира по-рано този ден, наличието на пистолет, посещението на хотела, където се промъква с фалшива карта говорят за предумишленост на действията му. Мисля, че свързахме заподозреният с жертвата, намерихме мотив (изневярата на Дженифър), свързахме заподозрения с местопрестъплението, открихме начина, по който е извършена замяната на оръжията и повторната им размяна. Случаят приключи, доказателствата проговориха. Крофърд отива в затвора за дълго време за опит за предумишлено убийство (докато Дженифър е още в кома), а криминолозите се насочват към следващия случай.

За съжаление Daniel Pyne и Glenn Gers не са подходили към случая по този начин. Рекли са си: „Хайде да направим филм за гениален убиец! Супер, ама как – не сме толкова умни? Ми как, ще турим Антъни Хопкинс – той нали вече в колко филми играе гениален убиец и просто ще направим всички останали герои тъпи! Ама и зрителите ли?! Ми кво, те са си тъпи и без това – щом гледат нашите филми. Айде ще сложим една лека адвокатка там готина, да радва окото. Ми за жените?! Ще турим Райън Гослинг за прокурор!” Речено – сторено. Близо два часа скука. Имаше един интересен момент, в който пребориха т.нар. Double Jeopardy: забраната едно и също лице да бъде съдено два пъти за едно и също престъпление. Но Власите се давят на брега на Дунава (която напоследък придойде и е още по-дълбока) – хубавата идея в края на безумно скучния филм въобще не изглеждаше добре. Изводите от филма според сценаристите са: Няма перфектно убийство! Не бива да се самозабравяш по пътя нагоре! Всеки има слаби места! Истинският извод от филма: Антъни Хопкинс твърде много одъртя и вече се снима във всичко. Тия двамата сценаристи никога не са гледали CSI. Зрителите мразим да ни правят на идиоти. Точка!


* Това го добавих от себе си, но от позицията на камерите пред входа заключих, че вероятно има някакъв вид козирка и куршумите, изстреляни над врата няма как да не са останали някъде там. Възможно е в хода на процесуалните действия, те да са били търсени, но във филма не го показаха, нито ги използваха като улика.

Тази публикация е разглеждана 9907 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



2 коментара »

  1. С една дума: Ей, мръсници, мръсни… Ще ни губят безценното съботно-неделно време и ще харчим по тях несметни суми, за да гледаме незаконно свалените им незаконно качени недомислени и несъобразени с очакванията на Си Ес Ай поколението филми! Къде се намирате, бе ей?! Малко бой е яло режисьорчето, пък и сценаристчето, еее, де да бяха случили на Камен Донев като баща…

    Comment by Тинчето — 12.7.2010 @ 22:35

  2. Хубава статия, но съм склонен да я оспоря.
    Ти смяташ, че героят е комплексар – добре комплексар е, но това не е ли част от образа – убиецът си е убиец. Той е луд, но е гений.
    Добре, както и да е – сега по същество – пистолета. Ти смяташ, че би трябвало да стане ясно почти веднага, че оръжието е на Нанъли при сравнение в базата данни на куршумите, които са се забили в някаква … хипотетична козирка – онези, които Крофърд изстреля във вратата, за да сплаши градинарите и да си осигури време да се изкъпе, да си изгори дрехите и да подмени гилзите.
    Но тук трябва да се вземе предвид човешкият фактор:
    Арогантният прокурор, който си мислеше, че делото му е в кърпа вързано, имайки оръжието, свидетелските показания на арестуващия полицай, самопризнанията. Той беше зает с това да изчисти останалите си отговорности към окръжния прокурор, да се подготви за новото дело за онзи фармацевт, да сваля адвокатката .. и да избере декорация на кабинета си.
    Арестуващият полицай, който е любовник на жертвата, но е и баща и съпруг, чийто интерес
    е да запази семейството си, въпреки че твърди, че аферата му е била нещо повече. Същият си няма представа, че съпругът знае за връзката им и не счита за необходимо да уведомява съда.
    Криминалистите, нахъсвани от прокура, хвърлиха всички усилия да открият пистолета в къщата, тъй като нямаше къде другаде да е, предвид че къщата е била наблюдавана в интервала от прозвучаването на изстрелите до пристигането на спецчастите и Нанъли.
    Крофърд беше проучил всички по – гореспоменати и беше научил какви са слабостите им, за това знаеше как ще се стекат обстоятелствата. Настоя за процес без предварително изслушване, поиска да се защитава сам и показа добър самоконтрол и актьорски умения, когато се оправдаваше, че самопризнанията са взети на сила, а той се е страхувал за живота си.
    Не бива да се забравя и че тази игра на котка и мишка на него му харесваше. Той не я уби жена си, защото е комплексар, а защото е психопат, който обича вниманието – публичен процес, изпращане на счупена черупка от яйце на прокура и разговорите им.
    А те всички се бяха втренчили в оръжието, търсейки го в къщата, защото нали няма къде другаде да е. Остановиха, че обвиняемият притежава оръжие, че с него обаче не е стреляно, че липсват четирите патрона от кутията и че по гилзите няма отпечатъци.
    Вероятно са предположили, че Тед има незаконно оръжие и са нямали основание да сравняват повърхността на куршума с базата данни, което макар и да не съм специалист, смятам, че едва ли е много лесно и вероятно относително, имайки предвид че куршумите, изстреляни към вратата, може да се се забили в някаква повърхност и да са се разрешили. Когато прочетох статията ти, гледах отново няколко сцени от филма и не мога да не се съглася, че не се спомена нищо за куршумите, като изключим онзи останал в жертвата. Това е пропуск, но недостатъчен, за да се обвинят сценаристите в непрофесионализъм и глупост.

    Едва ли обаче CSI e много добър пример за това как се действа в лабораториите – дори в САЩ няма такова финансиране, четох в една статия наскоро, че дори не се прави аутопсия на лица над 60 години при предполагаем инфаркт. На фона на това становището, че не са направили справка на куршумите в базата, нямайки основание да смятат, че пистолета е в базата звучи логично.
    Не трябва да се отрича на прокурора едно нещо – той се сети какво е станало, макар и късно – жената беше мъртва, но се сети.
    Съгласен съм, че хубавата адвокатка излезе лесна, имаше някои излишни моменти, но като цяло филма държи в напрежение от началото до края, което е и целта – това е трилър, той трябва да забавлява, озадачавайки.

    Comment by Дани — 19.7.2013 @ 16:15

RSS feed for comments on this post.

Leave a comment