Warning: Creating default object from empty value in /home/ampibg/public_html/sub_dom/blog4bg/wp-content/plugins/view_counter/view_counter.php on line 52
 blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » Джобна литеартура 1


18.8.2010

Джобна литеартура 1

Filed under: Литература — clover @ 14:00

Current Mood:

Тери Пратчет/източник terrypratchett.co.ukТери Пратчет, източник http://www.richardtimothy.com/Тери Пратчет не може да остави никого равнодушен. Светът на Диска не е просто поредната фантастична вселена, където се вихрят какви ли не същества от всички митологии, взети заедно, а място за живеене. Чувал съм, че „стилът на Пратчет е забавен”, че „пишел смешни книги”, но това е все едно да кажеш за джудже, че е брада с брадва. Стандартният джобен формат на книжките на Пратчет заблуждава, че става дума за леко четиво. Всъщност историите спокойно могат да си съперничат със сериозните трилъри и мистерии. А забавният изказ само засилва чара им. Пратчет постоянно използва злободневни теми от живота, втъкава ги в своите истории и ги прави привлекателни за хора, които иначе не биха се заинтересували от тях. Политика, дипломация, постоянни разпри между отделните раси и народи – джуджета и тролове, вампири и върколаци, хора от различни държави, борба за ресурси – мастни находища, златни и сребърни мини, борба за власт, конкуренция, атентати, въоръжаване – всичко, което е влязло в книгите на Тери Пратчет постоянно присъства в новините. Геополитиката в Света на Диска е същата като в реалния живот, само участниците се наричат с различни имена.
В „Петият слон” командирът на Стражата Сам Ваймс вече е женен, а освен това е и аристократ – изключително нетипична за него позиция, в която трябва да общува с хората, които мрази най-много след обикновените улични престъпници, а в някои случаи – и повече от тях. Политиката и дипломацията му прилягат по-зле от празничните му одежди на благородник…
Предстои важна церемония в Юбервалд – коронясването на Нисшия Крал на джуджетата – грандиозна церемония, която се случва рядко и е от изключителна важност както за самите джуджета, така и за всички други народи. Юбервалд е богата на изкопаеми страна и въпреки разположението й на задника на географията, за Анкх-Морпорк е от стратегическа важност да поддържа близки отношения с управляващите я джуджета. Патрицият на Анкх Хавлок Ветинари решава да изпрати Ваймс на дипломатическа мисия за коронацията. Както винаги плановете на Ветинари са по-дълбоки и многопластови, отколкото изглежда на пръв поглед. Сам Ваймс не е дипломат, но след бракът си с лейди Сибил Рамкин (във Въоръжени Мъже) получава титлата Херцог (Дук) на Анкх. Изглежда че затова той е логичен избор за посланик на Анкх-Морпорк в Юбервалд. В ескорта му са включени стражниците Веселка Дребнодупе – джудже от женски пол (има, има, какво се чудите… просто разликите между мъжките и женските джуджета не са много и въобще не са очевидни…), тролът Детритъс, както и един бюрократ, който да движи истинската дипломация. Поредица от събития, нападения по време на пътуването, изчезване на служители – кара Ваймс да осъзнае, че дипломацията е последна в дневния му ред, предшествана от необходимостта да проведе широкомащабно разследване на кражбата на древна джуджешка светиня, отвличане на служител на посолството, заговор на върколаци (семейството на сержант от Стражата Ангуа фон Юбервалд) за завземане на властта в Юбервалд, размирици между самите джуджета, посегателство над живота на бъдещия Нисш Крал и още много изпитания. За щастие в сюблимния момент наблизо със сигурност има поне един Игор… или май беше Игор; така и не се научих да ги отличавам с братовчед му Игор и племенника му Игор.
В друга сюжетна линия Ангуа се впуска в преследване на вълчи глутници, завръщайки се в родния край, а капитан Керът и помиярът Гаспод, надарен със способността да говори, тръгват по следите й, аз да разберат в какво се е забъркала и да помагат (евентуално).
А Стражата е оставена без Командир Ваймс, без сержант Ангуа и без капитан Керът… практически без ръководство, в ръцете на сержант Фред Колън – садистичен, параноичен стражник без капчица управленски качества, който решава проблемите с бумащината като… я мята в огнището, което от гледната точка на обитателите на Диска си е едно доста разумно решение…
След много екшън, мистерия, измъкване на косъм и още екшън, историята завършва съвсем по Тери Пратчет-овски – с изгодна сделка, прехвърляща границите на пладнешкия обир и доближаваща се до мародерство. Но в края на краищата нали това е политика, все пак.
Напоследък прочетох доста книги на Пратчет – „Петият слон”, „Въоръжени мъже”, „Последният континент”, „Изумителния Морис и неговите образовани гризачи”, „Чудовищна команда” и осъзнах колко дълбоко е посланието му. Геополитика, дипломация, войни, безсмислени конфликти, безсмислено противопоставяне, безсмислена смърт, етнически разногласия, бизнес интереси – всичко е там, в книгите на сър Терънс Дейвид Джон Пратчет. Но вместо християни, юдеи и мюсюлмани, героите са върколаци, джуджета и троли, вместо цивилизования запад и средния изток действието се развива в цивилизования Анкх и изостаналите държавици в периферията, вместо петрол се добива мас, вместо Кока-кола и Пепси воюват Пощата и Щракалките… просто трябва да погледнем отвъд носовете си и да разберем, че забавното в книгите на Пратчет е просто средство да ни накара да се замислим за важните неща около нас.

1 Както може би някои от вас са забелязали, заглавието съдържа правописна грешка. Това не беше търсен ефект, но ми хареса как са се смесили думите литература и арт и реших да оставя заглавието както е.

Тази публикация е разглеждана 2368 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



2 коментара »

  1. Ревюто е интересно, .. до средата, до където успях да го прочета преди да се умори взорът ми. Убедена съм, че ще е такова и до края, а даже може и да ме накара да завлека някоя книга от набъбващата ти домашна Пратчет библиотека.
    Обаче, искам да те помоля да промениш визуализацията на страницата (на всички страници):
    – направи текста в две колонки, да речем, или намали дължината на реда;
    – дай малко пространство между редовете;
    – смени го тоя шрифт, знам, че ти е любим, ама си харесай някой по-четим.
    Като ти излезе такъв плътен текстови блок на монитора, в първите 2 секунди в теб не се ли борят любопитството да разбереш какво пише и нежеланието да напрягаш зрението си излишно? Ако повечето хора са предпочели второто, то „Тази публикация е разглеждана 9999 пъти“ няма да има значение.

    Comment by Тинчето — 18.8.2010 @ 15:53

  2. Идеята ти за разделяне на текста не е лоша, обаче няма как да стане, защото просто няма такова нещо в HTML-а, като разделяне на две равни колони… Мога разбира се, да „преброя“ с РНР-то броя на символите в публикацията и да ги разделя на две, обаче дори да го направя, ако има една картинка от едната страна (която е 50-ина символа, обаче бута 20 реда текст) всичко отива по дяволите.
    Мога и ще променя разстоянието между редовете, мога и да вдигна „кегела“ с един пиксел. Обаче на тази дискусия мястото й не е тук, а по мейла. Тук е мястото на коментари за съдържанието, не за формата ;-)

    Comment by clover — 18.8.2010 @ 16:19

RSS feed for comments on this post.

Leave a comment