blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Current Mood: Esctatic

Измина едно невероятно музикално лято. AC/DC, Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax, Manowar, Rammstein, Tarja, Doro, Epica, Leaves’ Eyes, Sodom, Destruction, Kreator, Primal Fear, Annihilator, Accept… нямам дъх вече да изброявам. Ако някой се оплаква от нещо, това си е черна неблагодарност.
AC/DC ни зарадваха още през май, разположиха влакови композиции, камбанарии и малка артилерийска дивизия на националния стадион „Васил Левски“, подготвяйки почвата и настроението на феновете за събитието на лятото, а именно Sonisphere. „Топлите“ чувства на Дейв Мъстейн към Ларс и Джеймс от Металика, „виновни“, за неговото изгонване от групата неведнъж са ставали повод двете групи да не споделят една сцена, дори в различни часове на един и същи ден на същия фестивал. След започналите преди време „разговори“ между Дейв, Джеймс и Ларс, които дори бяха публикувани в ютюб (доста откровени и силни думи си казват тия тримата, явно още помнят случките ясно и си носят емоционалните следи), у нас двете „деца“ на караницата между тримата – Metallica & Megadeth се оказаха на една сцена. Преносно и буквално: освен, че свириха в една и съща вечер на един и същи фестивал, те се качиха едновременно на сцената, за да изсвирят заедно парче за Ronnie James Dio – фронтменът на Black Sabbath, Rainbow, Dio и Heaven & Hell. За съжаление Dio ни напусна през май и групата му Heaven & Hell не участва във фестивала. Според мен трябваше да изсвирят песен на Dio, а не песен, която да посветят на него, но те си знаят. Добавете към тази емоционално експлозивна смес Slayer и Anthrax и ще разберете какво се случи. Беше невероятна вечер, преминала под слънце, облаци и градушка, придружена с гръмотевиците на Дейв Ломбардо, тътена на веригите на Кери Кинг, рифовете на Дейв Мъстейн и вокалите на Джеймс Хетфийлд!
На следващия ден набързо ни попяха Manowar, а интересно шоу, по-подходящо за циркова арена, изолирана с азбест, отколкото за музикална сцена, представиха и Рамщайн.
Лятото продължи полека-лека (то след темпото на 22-23 юни всичко изглеждаше полека…) – слънце, море, плаж, нямаше как да не се преместим към източния бряг (поради липса на западен бряг у нас). Каварна отново бе домакин на станалия ежегоден рокфест в града. Тридневното пиршество за душата на всеки хеви метъл започна на 23 юли и завърши на 25-и. Първата вечер ни зарадва с букет от прекрасни рок цветя, в лицето на Лив Кристине (Leaves’ Eyes =? Liv’s Eyes), Симоне от Epica, Таря (от Финландия ;) и Доро (от Германия). Само бях слушал Epica и Таря, а останалите не ми бяха добре познати като песни, но нямаше разочарования. А това беше третия концерт на Таря в Българ’я – с нея се знаем. Обаче е време за новия албум What Lies Beneath, от който вече излязоха сингли и клип, защото репертоарът й от соловата кариера ще ни е скучен на четвърти концерт ;)
Втория ден ни тресоха трашърите – Sodom, Destruction и Creator. Сигурен съм, че са изсвирили най-големите си хитове; аз кротко си пих биричката и куфях сдържано като един добре възпитан фен, който не им знае песните.
И на третия ден тръгнала златната вода – Voivod дойдоха в страната на войводите, но не доведоха със себе си Джейсън Нюстед, обаче аз го видях 99-а в Пловдив, така че не е голяма загуба. Primal Fear ми изсвириха Fighting The Darkness и ме спечелиха за още два-три албума напред, заедно с хитовете от 16.6 (Before The Devil Knows You’re Dead). После свириха Annihilator. Няколко пъти виках момчетата да държим сцената, щото тия ненормалници за малко да я съборят – то не беше траш, не беше спийд – обърнете внимание на Ultra Motion и това ще ви даде представа какво представляваше концерта им. Освен това изсвириха Clowns On Parade и The Trend. И накрая ни зарадваха Accept. Първо изглеждаше, че ще пропуснат Бърз като акула, но тъй като беше месец на акулите по Discovery се наложи да я изсвирят сред бисовете. Имаше и Топки до стената, Немирни и диви, Метално сърце и както си трябва всичко останало. Направи ми впечатление, че новият им вокал мааалко издиша, не му стига сила, когато пее с онзи характерен тембър, но това не прави впечатление в записите, а на живо се понася, ако му увеличат микрофона повечко ;).
Предстоят Scorpions, Brazen Abbot, Sabaton, говори се за Anathema, Terion – да видим. Опасенията ми от предходни години, че известните музиканти ни подминават, не се оправдаха това лято. Дано и занапред да е така. Ето и няколко снимки от концертите.

Тази публикация е разглеждана 3712 пъти.