blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Преди няколко дни имах удоволствието да посетя Варшава, столицата на Полша. По работа, но въпреки това имах възможност да разгледам и получа много впечатления от този прекрасен град.

Полетът до там трае около час и половина и, въпреки че сме почти на същата дължина (София – 23° 20′ E, Варшава – 21°00′ Е, но София е в западна България, докато Варшава е в центъра на Полша), Полша е на СЕТ+1, докато ние сме на СЕТ+2. Странно е, защото в 8 часа вече беше тъмно. Летището им се казва Фредерик Шопен. Различно е от Враждебна, нали? Доста трудно е да обясниш на чужденци какво, по дяволите, значи името на летището ни. Но това не е най-странното; можехме да го кръстим Христо Ботев, Георги Раковски или който и да е национален герой, велика личност, Джон Атанасов дори, та да го научат най-накрая всички чужденци, че е българин!… Още по-странно бе, че таксито ни взе около 16 лева (32 злоти всъщност) от летището до центъра за 40 минутно пътуване, а разстоянието, което посочиха домакините, беше около 11 километра (искам да кажа, че ми се видя евтино). Отседнахме в хотел Громада, в центъра на града, точно срещу Полската комисия за финансов надзор. И тук, както вероятно навсякъде, не ни се довериха и трябваше да платим хотела още първата вечер, въпреки че бяхме там за три нощувки.

След кратка почивка за бърз душ тръгнахме из града да търсим място, където да вечеряме. Не беше особено трудно, бяхме съвсем близо до Nowy Swiat – една от най-красивите улици, на която някога съм попадал – цялата в цветя, с лампи в старинен стил и ниски сгради в класически стил, с колони и малки балкончета. Изключително много ме учуди фактът, че в понеделник вечер в 21 часа трудно открихме свободно място. Заблудата, че само Българите се оплакват че са бедни, а кръчмите са непрекъснато пълни, бе напълно опровергана. Колкото и работливи да са близо трите милиона поляци, живеещи във Варшава, кръчмите бяха препълнени. В една от пресечките попаднахме на едно малко заведение на име DecoCredens. Там за пръв път пих бира с аромат на текила… Беше някакво странно име, Мариачи или нещо такова. После разбира се, минах на традиционна светла наливна.

След натоварения вторник (държа да отбележа, че ядох кокосова супа и пиле с топено сирене и ананас!), вечерта тръгнахме на разходка до стария град. Отново по Nowy Swiat минахме покрай монумента на Николай Коперник, покрай няколко катедрали, покрай паметници на кардинали, крале, благородници и т.н., докато накрая стигнахме до плац Замков. Той се намира в началото на стария град и на него е разположен кралският дворец. Самият стар град е място, заобиколено от крепостни стени, което много напомня по архитектура на времената преди 2-3 столетия с дву- и триетажни сгради, които се разделят само тук-там от тесни улички помежду им. Веднага попаднахме на улица Пивна – едно от най-привлекателните места за мен в стария град :wink: . Разгледахме мястото за около 30 минути, обиколихме трите успоредни улички и снимахме много, включително площада с русалката (поне за мен това беше войнствено настроена русалка с ятаган, по-късно се оказа, че това същество е и на герба на Варшава). После седнахме в един малък ресторант и ядохме. Интересно, никога не успявах да похарча повече от 30-35 лева (ок. 70 злоти) за вечеря + питиета. Предвид разликата в стандартите, това ми се видя странно, но не се оплаквам.

В сряда работата ни приключи около 14 часа по програма и веднага скочихме в автобуса са замъка Виланов. Панорамното пътуване из целия град продължи около 50 минути. Видях както небостъргачи от по 40-50 етажа, така и четириетажни панелки, които преобладаваха в предградията. За разлика от България обаче, там бяха разнообразени с къщурки и много зеленина. А пътищата навсякъде бяха широки и удобни – с по три платна във всяка посока – в центъра и нормални двупосочни пътища без дупки – в покрайнините. Направиха ми впечатление и широките тротоари – нямаше място, където да се буташ с други минувачи по шосето, а целия тротоар да е зает от паркирани коли. Напротив – винаги имаше място за пешеходците, достатъчно, за да спират и коли край тротоара. А улиците, които бяха забранени за паркиране или еднопосочни, си бяха забранени за паркиране или еднопосочни. В София тези понятия – забранено паркирането, еднопосочна или затворена улица – не важат. Но това е друга тема.

В края на маршрута бе дворецът Виланов, около който има огромен парк, езеро, ботанически градини, фонтани, статуи и въобще всичко типично за ренесансов аристократичен палат. Дворецът е с П-образна форма, като между трите крила – ляво, дясно и централно – е разположена затревена градинка с красив фонтан. Вляво от двореца се намират градини и музей, зад него -отново градини и статуи, фонтани, стълби и много зеленина. А недалеч се намира и езерото, по което можеш да се разходиш с лодка. Невероятна красота, зеленина, чист въздух… само ремонтът на парка напомняше, че все пак сме в голяма европейска столица в началото на 21-ви век. Сигурен съм, че техният ремонт ще завърши качествено и навреме, за разлика от нашите. Не ме обвинявайте в шовинизъм – просто се огледайте наоколо… „Ремонтите“ заради метрото продължават години, предизвикват мръсотия и задръствания и … да не би да му пука на някой? Не съм чул…

След изтощително тричасово обикаляне из алеите в парка си тръгнахме и наистина съжалих за турското робство – не само заради страданията на народа, но и заради пропуснатата възможност да имаме Ренесанс, култура, старинни сгради, дворци и т.н. За съжаление не ценим и малкото, което имаме. Посещението ми в Полша ме изпълни с надежди, че някой ден и България ще изглежда така, защото хората и природата ни са даже по-добри от тамошните, са съжаление шансът ни е различен.

Краят беше повече от прозаичен – след час и половина полет в четвъртък наобед пристигнахме в София в добрите стари задръствания, с добрите стари нервни шофьори, улици, осеяни с дупки, постоянни временни ремонти, мръсотия и все по-малко зеленина. Мила Родино, дано поне във времената, когато е писан химна, си била Рай…

Тази публикация е разглеждана 8422 пъти.