За празника
Преди няколко дни, на 8 март, проведох следния разговор по ICQ с една млада жена, по повод празника:
Аз: Здрасти, Влади! Честит празник! Желая ти много хубави емоции и да можеш да правиш мъжете по-близки до човешкия вид, отколкото са – с нежност, с доброта, знам ли какво може да ни очовечи вече…
Влади: Много много благодаря :) Пожеланието е направо супер :)
Аз: е, поне един ден ни идва на ум какви щастливци сме да ни търпите още…
Влади: ама как го каза само :) направо извоюва правото на всички мъже да бъдат търпяни.
Какво празнуват жените на осми март? Мисля си, че този празник е измислен от мъжете като извинение за всички магарии, които правим 364 дни в годината. Вярно, и жените правят това-онова, обаче на нас лесно ни минава. А при тях има фази : адско сърдене, невъобразимо цупене, нещастни физиономии, изпълващи ни с вина, постепенно възстановяване на комуникациите и чак накрая, след дълго (понякога много дълго) неразбирателство, нещата се оправят. Затова ни е осми март: на този ден ние казваме „Благодарим Ви, жени, че ни търпите каквито сме, защото сте закъснели със стотици поколения да ни промените и с няколко милениума (откак сме слезли от дървото и подритваме камъни и се радваме на червеи, които се борят) да ни разберете“.
Тази публикация е разглеждана 4520 пъти.
Знам, че тази тема се изчерпа, но мен продължава да ме гложди и за да няма повече недоразумения, и за да може веднъж за винаги еднозначно да се определи – какво точно се празнува на 8 Март (защото явно никой не знае, но всеки претендира) – ето малко фактология.
(А иначе кой каквото иска да си празнува)
Международен ден на жената
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Започнал като политическо събитие, празника постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
История
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917. На 8 март 1917 работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Oктомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учереждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
Денят е официален празник в Армения, Русия, Азърбайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Македония, Молдова, Монголия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някой страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
Comment by Marvin — 16.3.2007 @ 9:43
яко
Comment by mau — 1.8.2007 @ 17:16