We don’t need no education!
Current Mood:
Angry
Не мога да се въздържа! Просто не мога. Господин Евгений Дайнов днес си е позволил един коментар във вестник 24 часа (брой 262 от 25.09.2007 г.) със заглавие „За всеки лев от държавата учителят взема частно още 1“ и подзаглавие „Искат си Бай-Тошовия социализъм, само че с капиталистически заплати. Твърди още, че „Няма обществена симпатия към протестите на учителите – за разлика от положението с природозащитниците… Дори хората да не знаят, те усещат, че има скрита картинка – че на стачкуващите даскали никой не им е виновен, освен те самите.“ Г-н Дайнов твърди, че учителите в България били 2 пъти повече от тези в САЩ (цитирам „на глава ученик“) и Великобритания, например. Минимумът за брой ученици в паралелка в България е 18 души (виж НАРЕДБА № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, таблица – приложение към чл. 2, ал. 1). Това означава, че минималният брой ученици във Великобритания и САЩ е 36, щом учителите са двойно по-малко. Че в 40 души клас и аз бих взел автомата да гръмна десет-двадесет, да ми оширее малко даскалото (както правят в Щатите, за щастие тук паралелките са по-малки – максимум 26 души – виж Наредба № 7). Дайнов изказва още мнение, че освен учителите, „Никой никъде не оценява сам ефективността от своя си труд… Скандално е те да преподават и после пак те да пишат оценки на учениците си (т.е. да оценяват собствената си ефективност)“. Според него решението е матури, каквито се правели по света, където „учениците полагат изпит, техните работи се запечатват в присъствието на полицай и министерски чиновник и отплуват към национална оценителна комисия, чиито членове никой не знае кои са. Всяка работа се чете от двамина (за завършване на университет – от трима) независимо един от друг и оценката е средната от двете (трите). Това е. Веднага би станало ясно кой учител (училище) е по-добър – учениците му постигат по-добри резултати; и кой не е… По вече конкуренция – по-големи заплати за добрите учители.“ Обърнете внимание на подчертаните пасажи. Не става дума за един-двама души – става дума за мнооого хора, които да проверяват матурите на десетки и стотици хиляди ученици и студенти. Все пак проверяването ще трябва да стане в някакъв разумен срок, а не – от 24 май за Коледа. И на тези хора ще трябва някой да им плаща… А нали няма пари за заплати на учителите – лицемерно е да говориш, че учителите не заслужават по-високи заплати и са много, а да искаш още хора да бъдат назначени, за да довършват работата им.
Уважаеми господин Дайнов, нямам идея с какво си изкарвате хляба, но се чудя как още не сте умрял от глад. Аз си имам един учител у дома и зная как стоят нещата. Ако „частните уроци“ за които говорите, процъфтяваха толкова, нямаше начин някой политик да не намери начин да ги озапти или поне да вземе данъци на печалбарите. това са т.нар. пазарни закони, които споменавате. „24 часа“ може да се задоволява с твърдения от рода на „Всички учители богатеят от уроци като задължават децата да идват при тях„, „Всички доктори искат рушвети, иначе ще уморят нас и близките ни„, „Всички държавни чиновници са мързеливи и необразовани търтеи„, евентуално това може да е на нивото на Центърът за социални практики (между другото, на сайта на въпросният Център намерих думата фондьори, множествено число на фондьор, за което гугъл не върна резултати :oops: ). Не мога обаче да си преставя как обществото ще приеме подобни твърдения. Аз лично не съм чувал за бивш учител, още по-малко за такъв, който после да е станал депутат, кмет или нещо подобно. Повечето учители приемат професията си като призвание за цял живот. Това не е временна стъпка към изграждане на кариера и т.н. Един от негативните ефекти на ниското заплащане на учителите е явлението „абе освен икономика/филология/математика/физика дай да ударя една педагогика като специализация, та да мога, ако нищо друго не се отвори, да просъществувам като даскал поне…“. Но това важи за младите хора. Затова твърде малко млади хора искат да станат учители и това се случва, ако се окажат непригодни за друго… Тъжно, но истина. Но и тук проблемът не е оценяването на учениците, а това, че за 380 лева заплата не си струва да учиш основно, средно, висше образование и да ходиш на задължителни практики и т.н. Ако заплатите бяха диференцирани между 600 и 1 000 лева, например щеше да има повече желаещи да станат учители, щеше да има конкуренция и усилия да се представиш добре. А, и още нещо много важно – пенсионната възраст. Представяте ли си жена – учител на 63 години – разбити нерви, разбито здраве – кому е полезен такъв учител – на себе си или на учениците?…
Изложението си г-н Дайнов завършва със заключения относно това, че „За разлика от всички нас те (учителите – clover) не желаят да бъдат оценявани обективно – т.е. техният доход да зависи от резултата на тяхната работа. Искат си БайТошовия социализъм (само че с капиталистически заплати) и никой не се учудва, че към техните протести се прикачиха и други обитатели на социалистическия Джурасик парк като различни видове БАНаджии…“. Трябва да обърна внимание на г-н Дайнов, че говоренето „напреко“, за да привличаш вниманието върху себе си, не свидетества за особено добро познаване на проблематиката. Намирисва на поръчка, но (дано!) това е само моята параноя… Не разбрах какво е неговото мнение: 1) че учителите крадат бюджета, скатавайки данъци; 2) че учителите всъщност са богати и само плачат неоправдано; 3) че учителите са част от обществото, която само иска; 4) че учителите не искат промени в образователната система (за които те от години пледират); 5) че учителите са корумпирани и искат от децата ни пари, за да им пишат оценки, след като са им ходили на частни уроци ?
Аз уважавам учителите си. Направили са каквото са могли и в мое лице явно са свършили работа. Аз ги подкрепям, защото в първите години на професионалната си реализация (2002 г.) взимах повече пари от учител с 25 години стаж днес. Подкрепям ги, защото родителите и държавата полагат минимални грижи да създадат нещо от децата си и останалата част от грижите падат върху учителите. Подкрепям ги, защото виждам какво излиза от по-голямата част от младежите на възраст между 7 и 17 години – нищо. Ако някой се опитва да направи нещо от младите хора – то това са те! И вместо да се мъчим да сме угодни на Министерство на образованието или на някой от фондьорите :wink: е добре да погледнем проблема в неговата комплексност. Защото в противен случай за пореден път ще се опитваме да лекуваме затиснатия пръст на пациента, като му държим устата затворена, за да не чуваме как вика; а щом не го чуваме, значи нищо му няма. Трябва да чуем учителите, трябва да им обърнем внимание и като общество да застанем единни зад техните искания, защото, ако сме доволни от това, което сме днес, в началото стоят един или няколко учители! А ако не сме доволни от това което сме – тогава отиваме в „24 часа“ да напишем коментар по проблеми, които явно не разбираме истински.
Тази публикация е разглеждана 2951 пъти.
