Warning: Creating default object from empty value in /home/ampibg/public_html/sub_dom/blog4bg/wp-content/plugins/view_counter/view_counter.php on line 52
 blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » Съботна (death metal) идилия


7.11.2007

Съботна (death metal) идилия

Filed under: Музика — clover @ 16:44

Събота следобед, 16 часа е. Човек ще си рече – време е за ракийка, салатка и блажено очакване на Отечествен фронт по NOVA или Море от любов по bTv (кой каквото обича – аз предпочитам една серия на CSI, Farscape или нещо от рода…). Не и миналата седмица. Nuclear Blast бяха решили да отпразнуват двадесетгодишнината си в Зимния дворец с концерт. И то не какъв да е – Agatodaemon, Benediction, Edguy и Amorphis. Все банди от сой. Може да не съм фен на първите две, но пък Аморфис и Едгай си струват.
Намъкваме се към 16.20 часа, вътре вече трещят някакви български банди, които със срам на челото ще си призная, че не съм чувал, а по мнение на познавачи втората (The Revenge Project) била сред най-големите български дет-метъл банди… ама какво ти разбирам аз от дет метъл. Ами добре, нека са добри, озвучаването е безумно и още с първите стъпки в самата зала, като преди това съм изпил набързо една бира и съм хапнал чипс за захранка, се подхлъзвам на нещо… вече ядено веднъж. Това отново повдига въпроса за „недопускане в залите на лица в явно нетрезво състояние”, но от друга страна, при продължил повече от 8 часа концерт и свободно продаваща се вътре бира, беше ясно, че подобни изпълнения ще има… Поне очаквах да са накрая. Къде ти… Освен това лицето можеше и да е в дрогирано, а не нетрезво състояние, което няма как да хванат… Явно така си го бяха допуснали в залата = нищо ново под слънцето.
Агатодеймън на сцената - снимка - Блогът на JonasНякъде след 17 часа на сцената излязоха Agathodaemon – фронтменът им Jonas Iscariot (!!!) явно много хареса българските си фенове, защото името му в MySpace е jonas loves bulgaria – чест прави на всички банди, които засвидетелстват уважението си. Коментар на Йонас за концерта в София можете да видите тук. Блек метъла не ми е особено любим, дори (както се изрази един приятел) жизнерадостния блек. Песните им обаче не звучаха толкова ужасяващо, колкото си мислех, дори на места имаше изключително приятни рифове и мотиви. Мога да кажа, че (с изключение на вокалите – не харесвам типичните за блек и олдскул дет метъла вокални стилове) музиката е много интересна и ще чуя още от Agathodaemon. В MySpace профила им чух яки парчета с ефект на вокалите и прекрасна оркестрация – китари и симфонични инструменти. Трябва да чуете Serpent’s Embrace, защото парчето е добро, а трудно мога да кажа със сигурност дали я свириха наживо…
Предполагам към 19 часа на сцената излязоха Benediction. Групата е класика, легенда, затова няма да казвам нищо. Ще отдам липсата на позитивно изживяване от моя страна на ужасното озвучаване. Но да се върнем на концерта – и двете споменати вече групи предизвикаха интерес у публиката, фенове се въргаляха в средата на агитката пред сцената (аз предвидливо бях в трибуните, близо до сцената, за да виждам добре.) Но нямаше начин да се зарадвам истински на нито една от двете групи – не ги бях слушал преди, не знаех песни, нито текстове, а и (както вече отбелязах) озвучаването не беше на ниво. Очаквах го за българските групи – по концерти у нас винаги се прави това – българите (подгряващата група/групи) – прецакани откъм звук, за да блеснат хедлАйнарите от чужбинско ;) ; но за останалите групи наистина ме изненада. А това беше един от малкото концерти, на съм бил и озвучаването куца сериозно. Или вероятно ония с техниката са си казали : „Абе е*и ги тия, те ша ревът и ше стържат на китарите, барабаните са неспирна гмеж, и без това нищо няма да се чува”, но това е по-малко вероятно предвид организатора на концерта Nuclear Blast… Не зная, но всичко това напомни на концерта на Paradise Lost, когато Ник Холмс звучеше като ехо от отвъдното и това не е комплимент…
Около 21 часа излязоха Edguy и изсвириха няколко мощни парчета, които ми създадоха първата емоция за целия концерт. И тук не знаех текстовете, но някак метъла на Edguy ми допадна повече от предишните групи. Вярно, Тобиас Замет беше лигав и заигравките му не струваха, но пък барабаниста Felix Bohnke ме закова за пода като направи имперския марш от Звездни войни. „Гшшшш-хххххх. Гшшшш-хххххх. Лорд Вейдър? Йес, мастър! Райз!!!“ и тук познатата тема „Та-та-тарааа та-тарааа та-тарааа“. Абе това беше много добър ход от тяхна страна. Някак премахна бариерата с публиката. Продължиха с още няколко яки парчета и завършиха с „Avantasiaaaaaaaaa!“ (Avantasia издава нов албум през ноември). Важното е, че не се правиха на някакви недосегаеми звезди, а се кефиха хората.
Още един Томи в Аморфис - снимка avtora.com И накрая Amorphis… каквото и да кажа за Аморфис ще е слабо. От Tuonela насам им се радвам много, да не говоря за Am Universum (Goddess (Of The Sad Man) !!!) или Far From The Sun (където слаба песен няма); Eclpise и Silent Waters не са ми в Топ 10, но последния определено ми допадна и заради музиката, и заради интересните вокали, и заради мешането на чисти и дет-вокали, абе приятен е и нямаше как да пропусна концерта. Аз лично съм повече фен на Pasi Koskinen и съжалявам, че напусна групата, но и Silent Waters ми хареса – самото смесване на метъл с фолк-елементи, акустичните китари и мотиви, които напомнят на Bard Song на Guardian ;) Така де, многото нови и няколкото стари песни си ги изслушах с кеф; забавно беше как публиката няма сили да вика Amorphis на бис и се наложи някой да излезе на сцената и да ги подканя. Но си беше естествено след 8 часа в студената и мрачна зала на Зимния дворец публиката да е в такова състояние. И така, след биса на Аморфис, около полунощ си тръгнахме доволни от порцията музика и емоция и изморени от дългото висяне пред тоалетните, които се бяха превърнали в основно място за социализиране по време на феста ;).
Доволен съм от представянето на групите, особено на последните две, които харесвам. Разочарован съм от студа, опашките пред тоалетните, безумния звук, множеството технически проблеми, които групите се опитваха да ликвидират по най-елегантния начин. Но пак бих отишъл, дори да знаех, че ще е така. Самия факт, че слушаш определена група на живо е достатъчна емоция и не се налага даже да я харесваш много.

Тази публикация е разглеждана 92795 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



Няма коментари »

No comments yet.

RSS feed for comments on this post.

Leave a comment