Киното преди всичко
Current Mood:
Sad
Киното е невероятно изкуство. Снощи гледах A Mighty Heart с Анджелина Джоли и Уил Патън (Армагедон, Да изчезнеш за 60 секунди, Пощальонът) – драма за отвлечен в Афганистан американски журналист, разказана през очите на жена му (Джоли), която е бременна и трябва да се справи с всички тревоги в това състояние. Филмът е много силен и потресаващ в директността и неподправеността си. Освен всичко останало, филмът доказва, че не можем да се справим с нещо, което не разбираме и не възприемаме като нормално и разумно поведение – хора зарязват живот, семейство, деца, работа и отдават живота си (буквално) на своята религия. Но не за това пиша.До снощи не бях чувал за този филм. За това пък чух отдавна за Драконовите воини (Dragon Wars). Невероятен сайт – http://dragon-wars.com/ – невероятен трейлър (пак там), голяма промоция. Мненията от хора, които са гледали филма на скрийнър варират от 3 до минус 2 по шестобалната система. Това е средноаритметично, като за ефекти и зрелищност филмът печели 6… мисля коментарът е излишен. Същото се получи и при Трансформърс (Transformers) – тук обаче оценката е четири с два минуса заради малко по-детската насоченост и липсата на претенции към останалата част от аудиторията, както и заради индустрията Трансформърс – коли, самолети и всичко друго, което от години залива пазара, комиксите и цялата мания, която не бива да се пренебрегва ;).
Случайно попаднах на трейлър на един филм, който отскоро си има заглавие – Cloverfield. Вероятно част от вас вече са чували за него. Трейлърът и тийзърът (каква дума изобщо?! – тийзър /teaser, от tease – измъчвам, дразня – не задължително неприятно/ – което само те измъчва, без да ти даде нещо повече, загатва ти за онова, което някога може и да видиш, но очакването в повечето случаи е по-приятно от самото „виждане”, „докосване” и т.н. – изключително точна дума за този вид кратки представяния на филми или женско поведение) на филма дават разнопосочна представа за него. Очаква се готовият продукт да излезе на 18 януари догодина. В двете филмчета виждаме, че филмът е псевдо-любителски (заснет в стила на Проклятието Блеър /The Blair Witch Project/ или още един филм за извънземно нашествие в отдалечена ферма в щатите, който също е „заснет от реални участници в събитията – Alien Abduction: Incident in Lake County) – камерата се тресе, движи се хаотично, диалозите са несвързани, наоколо цари паника, а кадрите често са неясни и извън фокус. В началото на лентата животински рев и няколко земни труса развалят партито по повод изпращането на един от героите (нямам идея дали е главен, защото няма кадри от филма по-нататък, на които той да се вижда ясно :( и не мога да преценя); когато излизат на покрива, купонясващите виждат гигантска експлозия в Манхатън (или поне така изглежда – всичко наоколо е тъмно), след което на улицата се появяват хиляди бягащи от града хора, а главата на статуята на свободата се приземява насред улицата, смачквайки няколко автомобила и горните етажи на една сграда.
Имам мнооооого сериозни подозрения, че вече съм видял най-интересните моменти от филма – в трейлъра и в други филми. Преди две вечери гледах Годзила, гледал съм Кинг Конг, гледах японският „Свърхчудовище” от 1967-а за гигантската костенурка Гамера, която спасява света и още поредица стари филми за Gojira – местното произношение на Годзила – Gojira vs. Biorante, Gojira vs Mekagojira, Gojira vs Desutoroia и т.н.
Силно се надявам филмът да ме изненада с нещо, но съм скептик. Както и да е, мисълта ми беше, че филмовото изкуство все повече се превръща в маркетинг – рекламираш продукта, показваш конкурентните му предимства пред останалите, без да разкриваш основните му търговски характеристики, опитваш се да превърнеш мърчъндайза в равно по големина и печалби събитие на самия филм, продължаваш съпътстващата реклама и продаваш продукти, свързани с него дълго след като е минал в кинотеатрите навсякъде. Въобще опитваш се да превърнеш филма си в мания и обсебване за зрителя. Дори подканяш зрителите сами да сеъздават истерия, като не им показваш нищичко. Всъщност сюжетът и самият филм рядко имат значение. Нито пък актьорите. Рецептата е проста – зрелище с колкото е възможно по-големи мащаби – на експлозии, на чудовища, на залога (който обикновено е животът на Земята и бъднините на човечеството), на специални ефекти (има все по-малко кадри във филмите без специални ефекти). Съвсем скоро ще ни липсва времето, когато Анджелина Джоли ходеше из Африка и се бореше за обречени каузи, рискувайки красотата и животът си. На ред са филмите-реклами, които ще идват с подарък в торбичката – карта за игра, която те кара да си купиш отделно правилата, останалите 39 карти, наръчник как да излъжеш играта, фигурки на основните участници, саундтрака към филма и т.н. Лошото е, че след месец-два никой няма да си спомня как, по дяволите, се казваше онзи филм… А децата, израсли с фигурки-трансформърс в ръка, няма да имат ни най-малка представа кой е Алмодовар или Дейвид Финчър, защото за тях филмите ще имат съвсем друга стойност. В това отношение българското кино няма никакво бъдеще.
И за да не завърша толкова песимистично, ще ви препоръчам третата част на Карибски пирати – неангажираща, забавна в стила на Джак Суалоус, пардон Спароу ;), Кийра Найтли е все така красива, Орландо Блум – все така неуспяващ да разбере какво точно иска, а Кийт Ричардс е неповторим като Пазачът на пиратския кодекс. Много ми хареса шегата с деветте монети от осем реала, която ще спестя, за да не ви развалям удоволствието.
Тази публикация е разглеждана 2686 пъти.
