Warning: Creating default object from empty value in /home/ampibg/public_html/sub_dom/blog4bg/wp-content/plugins/view_counter/view_counter.php on line 52
 blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » 2007-а в ноти


8.2.2008

2007-а в ноти

Filed under: Музика — clover @ 18:31

Current Mood:Cool emoticon Cool

Таря ТуруненНе беше лесно да се направи каквато и да е класация по отношение на музиката, защото както знаете вкусовете на хората са различни като самите хора. Затова ще опитам, след като изслушах около 30 албума, голяма част от тях резюмирах в ревюта, останалите просто подминах с мълчание. За съжаление, когато става дума за група, която не съм слушал преди, много често попадам на неща, за които се питам кой, по дяволите, е дал пари да се запишат. Трябва да отбележа с голяма звездичка, че пропуснах новият албум на Аморфис, но не защото не става за ревю, а защото усещанията ми твърде много се измениха преди и след гостуването им в София; а и с времето също. Това ми даде да разбера, че не е добре да се захващам с нещо, което самият аз не определям еднозначно. Сред Вас вероятно има такива, които веднага биха сложили Silent Waters на първо място и други, които не биха му отредили такова важно място. Затова се чувствайте свободни да коментирате. И така:

  1. Scorpions отново доказаха, че са рок-богове с Humanity Hour I. Интересно е как в продължение на 45 години те създадават уникален стил, който не се поддава на друго описание, освен Стилът Scorpions и в двадесет и първи пореден албум впечатляват с въздействащи стихове, без те да са изпълнени с екстремизъм и насилие. Невероятни текстове – We Were Born To Fly, The Future Never Dies, Humanity, Your Last Song – трябва да посоча всички песни от албума. Всички ще харесат албума заради лекотата, с която разказва човешки истории и разкрива съдби. Скорпиънс имат уникална способност да градят албумите си така, че всеки следващ да бъде естествено продължение на предишните
  2. Таря напусна Nightwish и захвана собствена кариера. През 2007-а и двете части на групата (Nightwish с нова вокалистка) издадоха албуми. Въпросът, който занимаваше всички, бе дали и доколко двете части на цялото ще произведат качествено съдържание и дали Nightwish е била перфектно въплъщение на синергията и поотделно частите не притежават онова, което групата беше в последните 10 години (1996-2005). Без да съзнавам, винаги съм харесвал бандата заради Таря Турунен и въпреки желанието на останалите да проявяват вокалните си умения ;). За разлика от Astral Doors Таря не е пестила симфоничните елементи и оркестрации в My Winter Storm. Изключително добро попадение, целият албум сякаш е правен, за да пасне най-добре на емоционалния заряд, който винаги съм търсил в рок и метъл музиката. Едновременно загадъчна, нежна, но въпреки това тежка и разтърсваща, зимната буря на Таря ни обгръща в снежна пелена, прекрасна симбиоза между симфонична музика и метъл. Няма да казвам повече, просто обърнете внимание на всеки най-малък детайл, изпипан до съвършенство и вграден в целостта на всяка песен по невероятен начин.
  3. Три години след провала в системата, Дейв се завърна с United Abominations – 50 минути як мегадет без никакви ослушвания, компромиси или шикалкавене (и с трима нови членове на групата) и демонстрира, че е жив, здрав и металясва (звучи като вампирясва ;) както си знае от времената на Youthanasia и Countdown To Extinction. Обединените АбомиНации (игра на думи от английското nations – нации; abomination – извращение, гадост, гнусотия) е по-геополитически ориентиран и е насочен към случващото се около нас – атентати, „налагане” на демокрация, безсилие (и нежелание) на политиците да се справят с глобалните световни проблеми… Това е Дейв, който много напомня Дейв от Rust in Peace и Countdown to Extinction и който ми липсваше дълго време. Но United Abominations не е само носталгия, напротив – типичният за Megadeth стил с постоянни китарни фигури (които така и не разбрах как точно успява да изсвири докато пее :( и скрити зад вокалите сола дебне зад всеки ъгъл. United Abominations е едно изключително бижу след Risk и The World Needs A Hero, както и сред много други албуми от 2007-а. Мъстейн отново е нахъсан до кръв да прави метъл, рифовете му са твърди като … главите на либийски съдия, а гласът му все още е като на дрогиран Мики Маус. Посрещнете 50 минути типичен Мегадет, който отнася предразсъдъците и съмненията като ударна вълна от ядрен взрив.
  4. 2007-а започнах с The Heart of Everything и той остана в моето сърце завинаги. Идиличният и мрачен метъл на Within Temptation не се изкачи в класациите в Норвегия, но в крепости на скандинавския пауър и хеви метъл (да не говорим за дуум, дет и блек…) като Финландия и Швеция ТНОЕ е съответно на второ и четвърто място, а в Германия е на пето. Звукът на ТНОЕ е плътен и тежък; обичам такъв звук, защото и малко момиченце да сложиш да пее върху тези китари, ще се получи яко дарк рок, хеви метъл или както искате го наречете. А ако сложиш Шарон Ден Адел, ефектът е познат на всички. За разлика от оперните забежки на Таря, които наистина придаваха епично звучене на NW и на соловият й проект (виж второто място в класацията), Шарон звучи по-нежно, по-меко и без толкова претенциозност. Съчетан с клавирните партии в албума, гласът й е перфектен за това звучене. Едновременното присъствие на парчета, в които акцентът е клавири и вокали и такива, в които оркестрациите и хоровете са доминиращи, ми се отрази изключително позитивно. В ТНОЕ се прокрадва и повей от ню-метъл, който обаче е в много добра симбиоза с типичният WT стил и лесно би могъл да бъде пропуснат – най-добре тези мотиви се усещат във Final Destination, както и в What Have You Done и The Howling.
  5. Джон и компания се завръщат в цялата си слава в Lost Highway. Красотата на Destination Anywhere, страстта от Crush и Bounce се завръщат, за да ни докажат, че след 25 години на сцената ентусиазмът на бандата не стихва дори за миг. Разбира се, феновете на Runaway, Blaze Of Glory, Livin’ On a Prayer и Bad Medicine, ще останат малко разочаровани – Джон еволюира от Hard Rock и Glam Metal (цитат от Wikipedia) към нещо, което не смея да определям, но ако затворя едно око ще мога да кажа, че е Rock или Blues Rock, може би с елементи на Country Rock. Тук някои от вас изругаха на ум, други просто поклатиха глава. Но тенденцията за промяна в стила на много от групите е факт около края на 90-те години и началото на нашия век. Бон Джоуви също претърпя подобна метаморфоза. Песните му вече звучат зряло, спокойно, без излишен ентусиазъм и самоцелни емоции. За щастие, феновете на Always, This Ain’t a Love Song и I’ll Be There For You също ще бъдат разочаровани – Джон е преминал към позитивно-емоционални песни, чувствата са си там, но са осъзнати, споделени, всичко което остава е, да им се радваш – например в (You Want To) Make A Memory и We Ain’t Strangers Anymore, в която Джон пее в страхотен дует с Лиан Раймс.

Заслужаващи внимание: Flies & Lies на Raintime; Annihilator и албумът им Metal; New Religion на Primal Fear;

Разочарования: Unia на Sonata Arctica, които винаги са ми били фаворит в категорията спийд/пауър, но не оправда очакванията ми.

И накрая за всички фенове – можете да се насладите на клипа на Tarja Turunen Die Alive тук.
Frozen на Within Temptation
Humanity на Scorpions
Tout Le Monde (Set Me Free)
на Megadeth
We Ain’t Strangers Any More на Bon Jovi

Тази публикация е разглеждана 3035 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



Няма коментари »

No comments yet.

RSS feed for comments on this post.

Leave a comment