Денят на Земята
Current Mood:
Alarmed
След международния ден на космонавтиката на 12 Април, на 22-и отбелязваме денят на Земята. Всъщност още един такъв има на 20 Март – пролетното равноденствие. Разликата е, че първият е основан от американският сенатор Гейлорд (не се смейте бе, това му е името на човека!) Нелсън (Wikipedia) като опит за мълчалив протест срещу отношението ни към околната среда, отбелязан за пръв път през 1970 година, а вторият – от Джон Макконъл – американски пацифист – през 1969 година и обявен на национална конференция на ЮНЕСКО. Така или иначе и двамата се опитвали да накарат всички останали да се замислят какво правим на тази планета, какво получаваме от нея и до кога ще го получаваме, ако не спрем безотговорното си отношение към нея. Във времената, в които по нашите географски ширини и дължини основна мисъл била преизпълнението на плана, а петилетката се била превърнала в основен измерител на време, хората отвъд океана отправили поглед отвъд носовете си, тежката индустриализация и механизацията на селското стопанство и решили, че е време някой да направи нещо. Последвали множество инициативи, основните сред които Рамковата конвенция за промените в климата на Обединените нации от 21 март 1994 г., Протокола от Киото от 11 декември 1997 г. в допълнение на конвенцията и множество локални и глобални инициативи на национално и международно ниво. Последното интересно нещо по темата, което гледах, беше An Inconvenient Truth на Ал Гор и Дейвид Гугенхайм.
Камбаната в главите ни звъни. Освен пред глобално затопляне сме изправени пред изчерпване на естествените ресурси, както и сериозното замръсяване, предизвиквано от фосилните горива (въглища, петрол и т.н.) и нуждата от замяната им с нещо друго, нещо, което от една страна да бъде екологично чисто като производство, да не замръсява околната среда (припомнете си огромните разливи на петрол в океаните и моретата), а от друга да се произвежда по начин, който освен да създава работни места, да не оставя неразградими биологично отпадъци. Началото е поставено с възможността автомобилите да се движат с използвано растително масло, познато на повечето от нас като олио. Повече в Youtube.
Не бива да забравяме и фактът, че промяната в климата нанася непоправими щети на животинския и растителния свят. Цели популации са изчезнали от началото на 20 век. И ако тогава хората са действали без да осъзнават мащабите на своето въздействие върху околната среда, както и запазвайки добитъка и прехраната си, днес тези извинения звучат несериозно и неоснователно. И докато неволното участие на всички ни в промяната на климата не е нещо, което няма да остави повечето от нас да спят нощем, то онова, което причиняваме на природата нарочно е още по-ужасяващо. Можете да си представите шокът, който изпитах, когато гледах видеоклиповете на хора, скачащи по плаващи парчета лед и брутално избиващи малки тюлени с брадви. Можете да ги видите тук, тук, тук и тук, но Ви предупреждавам, че част от кадрите съдържат сцени на насилие и жестокост.
И докато сме заети да доказваме, че сме по-ужасни животни от повечето животни, всичко което имаме и някога сме имали неумолимо се изплъзва между пръстите ни. Утопичните общества от научнофантастичните сериали, в които цари мир и благоденствие завинаги ще си останат в мечтите на Джийн Родънбъри. Това, което ни очаква, ако се сещаме за Земята само в деня на Земята, вероятно ще надхвърли и най-ужасните ни кошмари. Може би все още имаме време…
Тази публикация е разглеждана 2754 пъти.
