Тотално вKISSване
Като на шега се озовахме на концерта на Кис на стадион Академик миналия петък. Като на шега си говорехме, че ще гледаме 15 минути отблизо и ще ходим да седнем. И съвсем като на шега в 22:45 си казахме „И какво, свърши ли?!“. Малко над два часа и 10 минути шоу, което ще остане в историята. Но да започна от начало. След като си проправихме път през тълпата и се добрахме до стадиона, открих картинка, далеч по-различна от концерта на Мерилин Менсън; например – тишина, спокойствие, сцената – далеч по-навътре на терена, а не на 10 метра от трибуните. Тревата – покрита с настилка – за да не се цапат феновете и да не се мачка тревата. Тридесетина тоалетни, три „чешмички“ Туборг и павилионче за продажба на безалкохолни и снаксове. Опашките пред Туборг-а, разбира се, бяха километрични, но феновете не се плашеха. 
Имаше и сценки, в които феновете си бяха взели по десет бири в специални кошнички и ги разнасяха из стадиона. Точно пред сцената се бе събрала тълпа верни фенове още от шест и трийсет. Постепенно пред сцената прииждаха все повече и повече хора.
Около седем и нещо се появиха Cinder Road – американска групичка, която свири жизнерадостен рок и се състои от петима тийнейджъри, които доста поскачаха на сцената и повдигнаха настроението на тълпата, която нарастваше с неочаквани за мен темпове. Всъщност очаквах всички добре познати физиономии от концертите на Ози, Уайтснейк, Назарет и т.н. За мое щастие имаше и фенчета на по 5-6 години, които куфееха, размахвайки показалец и кутре във въздуха от раменете на тате :). Стадионът скоро се напълни, оказахме се заобиколени от изключително много хора. Консумацията на бира достигаше своят зенит, когато на сцената се появиха маскираните войни от KISS.
Въпреки, че чакането не бе особено продължително, тълпата бе полудяла и дори аз се развиках, когато музикантите се показаха иззад платнището с надпис KISS. Беше точно както си го представях. Четиримата конници от KISS army изглеждаха точно като по снимките от преди 30 години – на 25 сантиметрови токове и 15 сантиметрови платформи, с брони, много боя, кожи и колани по себе си. Пластовете бяло не позволяваха добре да се определи възрастта им, а жизнеността им, готовността да се раздадат напълно и тоталното шоу, което направиха само затрудняваха преценката още повече. 
Концертът започна – множество светлини, фойерверки, огньове и всякаква друга пиротехника, оглушителни експлозии, дим и конфети. На около 30 метра от сцената усещахме жегата от открития пламък; вероятно хората отпред са си трагнъли с опърлени вежди ;). Ефектите съпътстваха всяка песен, музикантите смениха множество китари, счупиха поне една, г-н Симънс се изяви с баса-брадва, китарите бълваха пироефекти, имаше бас-соло, китарни сола, дръм-соло, пяха всички от бандата, Джийн и Томи се възкачиха на 15-ина метра във въздуха, публиката многократно подкрепяше групата в пеенето, а всичко това завърши с много ескплозии, пламъци и зрелищни фойерверки. 
Около единадесет без петнадесет след повече от два часа шоу KISS си тръгнаха от София и оставиха по мои преценки над 20 000 фенове жадни за още толкова емоции, колкото получиха. Групата доказа защо са големи, защо са велики и защо успяват да го правят от началото на седемдесетте до днес.
Изключително се зарадвах, когато Пол Стенли върза на микрофона си българският флаг. Знам, знам, че тия неща ги говорят навсякъде: „Вие сте най-готината публика!“, „Вие сте най-шумните!“, „Вие сте невероятни!“, „Българските фенки са най-красиви!“ и т.н., но въпреки това се зарадвах на Пол, докато ги обясняваше и на нас. 
Пък и представете си: аз не съм и наполовина толкова фен, колкото хората пред сцената, но стоях прав, пях, където знаех текстовете или на „На на на – уоу уоу“, виках и плясках наравно с останалите. KISS успяха да ме увлекат в шоуто, да ме накарат да се почувствам добре дошъл на концерта им, а не просто на концерт. Показаха сърце и вложиха душа в цялото шоу. Спомням си Helloween когато бяха тук през 2003-а година, концертът беше изключително протоколен. 
През цялото време Дерис обясняваше къде му бил *** като станал сутринта и защо албумът се казвал Rabbits don’t come easy, какво било заек на испански и защо харесва повече дясната страна на залата от лявата (но от неговата гледна точка дясната е лява и обратно, така че нещо не му беше наред). Като се замисля, концертът на Helloween май е най-разочароващият, на който съм бил. Но както и да е… исках да кажа, че KISS ще остане в спомените ми като най-грандиозното шоу, което съм гледал (за сега съм бил на концерти само в България, затова за прощават онези, които са гледали грандиозни спектакли в чужбина). Всъщност правилната дума за шоуто на KISS е спектакъл, а не просто концерт.
Представям си какво им е било на вманиачените фенове и лудите глави, които куфяха два часа на оградата в краката на Пол и Джийн. Не само феновете, но и цяла София бе в краката на музикантите. Надявам се да продължат да свирят и да ги видим отново, с шоу на точно толкова високо ниво, колкото това от 16 май 2008-а.
Тази публикация е разглеждана 4090 пъти.
