Чудовищен PR
Чудовищно мина по екраните, после удари света на ДВД. Всички коментари, които чух, бяха изключително разнопосочни. Едни бяха много впечатлени, други бяха крайно разочаровани. Всъщност, за онези от нас, които са гледали Годзила и Проклятието Блеър, филмът не предложи нищо ново. Аз, като виден фен на Проклятието Блеър и човек, изгледал 4-5 пъти Годзила на голям екран, ДВД и после по телевизията, очаквах филма с интерес. И то не заради рекламната кампания, която коментирах по-рано, а по-скоро заради високите очаквания, които имах към него. Когато „тийзър трейлъра“ на филма излезе, подхрани надеждите ми още повече. От друга страна обаче имах едно на ум, защото обикновено подобни събития се превръщат в огромно буууууум, малко пушек и много миризма на изгоряло.
Чудовищно се оказа едно невероятно PR събитие, много публичност, трейлър, сглобен да направи филма да изглежда интересен и изключителна недостоверност. Надявам се хората, които са дали 8 или 12 лева да го гледат премиерно по кината, да са хард-кор фенове на огромните гадини, мачкащи градове или хора с твърде много пари, за да им пука… Филмът е недостоверен от много ъгли. На първо място е нереален като физика – това огромно чудовище беше оставило повечето от сградите в Манхатън прави… същество с подобни размери би трябвало да събори по-голямата част от града и да прави кратери с всяка своя стъпка. И със сигурност не би трябвало да обръща внимание на човечетата с размер на мравка към своя мащаб – те не представляват заплаха на фона на оръдията, танковете, самолетите и хеликоптерите. А сградата, която беше полегнала леко, опирайки се на съседната, направо ме извади от равновесие. Не съм архитект, нито инженер, но никога не съм виждал подобно нещо – при война, земетресение или когато и да е. Обикновено сградите падат върху себе си, а не встрани.
Недостоверно беше и от емоционална гледна точка: след всичко, което се случи на героите, те продължиха да вървят към неминуемата си смърт, към епицентъра на бурята, вместо да изберат лесния начин за спасение и поне жените да се евакуират, щом можеха.
Недостоверно беше и от гледна точка на съществото. Каквото и да беше то (а това е най-сладкото за сценариста – явно не се е трудил много в тази насока – просто чудовищното нещо си беше там и рушеше на воля, без да се подчинява на каквито и да е закони на физиката), явно се чувстваше изключително комфортно в нашата атмосфера (а това би било голяма случайност за същество, което очевидно има уста и ноздри = диша нещо, ако е извънземно). Да се появи подобна твар на земята е изключително малко вероятно, да не кажа невъзможно, поради невероятните му пропорции и гигантските количества храна, които би трябвало да поглъща, за да изхранва подобна маса. Още по любопитен е въпросът, ако е със земен произход, къде точно се е крило последния половин век, особено при мащабите на строителство в Ню Йорк през последните 200 години. Или например как са оцелели други животински видове в една екосистема със същество, което може да изяде слон без да го усети…
Така че, приятели, не се подвеждайте по рекламата. Добрата реклама не прави добър филм. За съжаление напоследък филмите са все повече реклама и все по-малко съдържание.
Тази публикация е разглеждана 2590 пъти.
