! За самочувствието
В понеделних се прибирах през пазара „Георги Кирков“ (още известен като женския пазар) и докато вървях, чух (странно как – бях със слушалки, в които задължително върви някаква музика) следната реплика: „Ех, мама им да еба, гяурска, петстотин години ги ебаха и пак не се оправиха“, произнесена от мъж на видима възраст около 55 години от ромски произход (наричам ги още индо-българи, за да бъда напълно толерантен и да отчета етно-географските характеристики на този народ).
Представих си, че вероятно не е успял да пробута на някой гяур краден часовник, цигари без бандерол, скапани портокали или нещо друго, което принципно е незаконно да се продава. Явно принадлежеше към точно този тип хора, които смятат, че могат да „ебът живота„, прецаквайки всички около себе си за собствена изгода. Това обаче не ме заинтригува толкова. Запитах се нещо друго.
Запитах се защо човек, принадлежащ към неопределена раса и етнос, който няма собствена държава; човек, който на предишните избори е гласувал под влиянието на чаша безплатно вино и кебапчета на корем; човек, който вероятно не може да напише имената на всичките си деца (а може би не си ги спомня вече всичките), но говори свободно два езика (, ако броим и ромския – три) …; та този човек си позволи да псува народ с държавност, датираща повече от две хилядолетия (стига с тия 1 300 години – прочетете малко книги!), народ, който е бил „ебан“ петстотин години, но не е бил асимилиран (ето с тази дума въпросния субект би ме изненадал) нито етнически, нито верски, народ, който през цялото това време (говоря за двете хиляди години) е успявал да запази идентичността и културата си и да ги развива и обогатява?…
Отговорът е прост – въпросният субект успява да прецака системата. Успява да се вози в градския транспорт без билет, да не плаща ток и вода, да живее само от социални помощи и детски надбавки за многобройната си челяд, създадена точно с тази цел (или с цел престъпна дейност), да се лекува без здравни осигуровки, да изкарва пари от престъпна дейност или като „преебе“ някой „гяур“… Това дава самочувствие. Време и ние да започнем да градим такова, защото въпреки казаното в горния параграф, българите нямат самочувствие. И не се ли научим на самоуважение, ще си останем „ебани гяури“. А ние не искаме да сме такива… нали?
Редакция: обърнете внимание на тази публикация в expert.news.bg!
Тази публикация е разглеждана 2355 пъти.
