blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Когато преди няколко седмици ми се наложи да заведа дядо си в болницата в Добрич, не бях очаквал да стана участник в подобен екшън. Но ще го нахвърлям в стил Тарантино, ако не успея – моля феновете му за извинение. И така:

1. 6:20* – пристигане в Бърза помощ (въвеждаме трима герои – млад мъж, жена на средна възраст и възрастен мъж, който очевидно понася нетърпими болки);
2. 6:30 – (въвеждаме нов герой – млад мъж на възраст около 27-30 години, висок, светлокос, интелигентен на вид) преглед от дежурния лекар (героят е напълно безпомощен);
3. 6:40 – (въвеждаме две второстепенни героини без описание) поставяне на системи и вливания на обезболяващи на пациента (само за информация – болките, предизвикани от жлъчна криза и панкреатит са нечовешки!);

4. 7:40 – (нов герой – жена на средна възраст с угрижен вид, разпитва за състоянието, оплакванията и проведената терапия на пациента) пристига лекар от трето вътрешно отделение. Задава въпроси и си тръгва изненадващо с надежда (която изразява и пред пациента), че болките ще преминат и няма да се наложи да го приемат в болница. Обяснява, че трябва да мине поне месец от изписването на пациента, за да го приемат със същите оплаквания (!!?!);
5. 8:00 – след като пациентът не се повлиява от обезболяващите, дежурните в Бърза помощ викат хирург от отделението за консултация (зрителят чува краткия разговор и обещанието на хирурга. Болницата и сградата на бърза помощ са на около 30 метра една от друга)
6. 12:10 – (въвеждаме нов герой – антипатичен на вид доцент по медицина) хирургът-консултант се появява. Решава „да види какво може да направи“, за да приемат пациента в отделението. Междувременно той е с висока температура и треска;
7. 12:40 пациентът е транспортиран от близките си с инвалидна количка заради силните болки до трето вътрешно отделение;
8. 14:20 – (още една второстепенна героиня без описание) след трикратни молби за обезболяване и грижи за пациента (втората, отправена около 13:30 предизвиква нейната гневна реакция „чух ви и първия път!“), сестрата му поставя антибиотик;
9. 17:00 часа – болките и температурата постепенно отминават. Близките са донесли термометър, защото този в отделението „се бил счупил“. При предишният престой на пациента месец по-рано същият термометър „съвсем скоро се счупи“.

* – часовете са ориентировъчни; възможни са разминавания с действителната продължителност на филма. По данни на Министерство на здравеопазването, който можете да видите в тази статия в segabg.com средната заплата на лекарите e 812 лева.

Коментарът, вярвам, е излишен. Картинката е ясна – няма пари, май и желание няма. Повдигаме рамене бездушно – случва се – след 18 години здравна реформа. Няма нищо странно. Ако не ти се налага да стоиш с часове и да се чувстваш безпомощен, гледайки как близките ти страдат, без да можеш да им помогнеш. Тогава историята става по-истинска от живота. Затова Ви моля, изпратете по един лев на адрес:
9300 Добрич
„МБАЛ – Добрич“ АД,
ул. „П. Хитов“ 24
За термометър на трето вътрешно отделение
и помогнете на пациентите, защото болницата и персоналът й очевидно не може.

Тази публикация е разглеждана 2875 пъти.