Warning: Creating default object from empty value in /home/ampibg/public_html/sub_dom/blog4bg/wp-content/plugins/view_counter/view_counter.php on line 52
 blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere » Колорадеца от Мейн


9.10.2008

Колорадеца от Мейн

Filed under: Литература — clover @ 12:27

Това започна като кратък редакционен материал за летния ни брой от 2008-а, но реших, че Стивън Кинг заслужава повече. Пък и всеки, запалил се по Кинг от мен лично или от писанията и впечатленията ми, си е една стъпка към рая :)
Колорадецът от Мейн. Така наричам Стивън Кинг заради последната му новела, която прочетох преди няколко месеца – Колорадеца (The Colorado Kid), публикувана през октомври 2005-а година. Всъщност Стивън Кинг и семейството му живеят в Колорадо около година през 1974-75-а. На български книгата излиза в издание на Бард.
„Колорадеца“ не може да бъде наречен типичен роман на Стивън Кинг. Всъщност от Юни 1999 година, когато се случва онази автомобилна катастрофа, в която Кинг участва като пешеходец, нищо за него не е същото. Оттогава има издадени доста есета и няколко книги. Една от тях „За писането. Мемоари на занаята“, съдържа подробно описание на инцидента. През 2002-а Стивън Кинг обявява, че ще се откаже от писането, след като завърши вече започнатите си творби. За щастие след катастрофата излизат „Таен прозорец“, „Капан за сънища“, „Черният дом“, последните 3 части на сагата за „Тъмната кула“, „Колорадеца“, „Клетка“ и „Романът на Лизи“. Тъмните пророчества, че Кинг ще спре да пише, за щастие не се сбъднаха. Напротив, „Капан за сънища“ и „Черният дом“, които съм чел, са издържани в най-добрия стил на писателя, съдържателни са, с интересна история и много напрежение. Стивън Кинг отдавна е надживял времената на хоръра и навлиза много по-дълбоко в душевността на читателя, сравнява я с тази на героите и ни кара да открием себе си и в положителните му герои, и в отрицателните.
„Колорадеца“ е нетипичен с историята – почти цялото действие се развива на терасата на издателство в малко градче в щата Мейн. Двама дългогодишни журналисти разказват на млада жена, която стажува при тях, за една от неразкритите загадки, с които са се сблъсквали в своята кариера – тази на младежа от Колорадо (това е буквалния превод на заглавието, Колорадеца е малко по-свободна интерпретация на преводача). Разказът отнема един следобед и няколко кафета и безалкохолни или около 150 страници, ако помня добре. Историята разказва за мъж, когото намират на океанския бряг в Мейн. В него няма документи и само упоритостта на хора, които не са нито полицаи, нито разследващи органи – двама журналисти и стажант – криминалист, довежда до разкрития, които задълбочават мистерията още повече. Откритието относно самоличността на мъжа от Колорадо води до нови въпроси – какво прави в Мейн, как е стигнал до там, защо е напуснал офиса си?

=== Статията по-долу съдържа подробна информация за сюжета на книгата и е препоръчително да не я четете, ако смятате, че това ще развали удоволствието Ви от хубавият разказ. ===

За щастие на всички читатели Стивън Кинг не дава ясни отговори и обяснения по всички въпроси. Хубаво е, че мистерията остава. Както всяка добра мистерия, и тази много повече поставя въпроси, отколко дава отговори. Книжката изглежда лековата, двамата стари журналисти се забавляват в компанията на младата жена, пийват си лимонада и се шегуват. Историята не е тяхна, не се е случила на техен близък, нито с някого, когото познават. Кинг обаче ни показва (когато разказва за разговора с вдовицата на Колорадеца), че истинската история се крие в съдбите на онези, които остават и задават въпроси, опитват се да си обяснят поведението на близките и роднините си, търсят отговори защо млад мъж ще излезе от офиса за кутия цигари (което е силен автобиографичен елемент – това се случва и с бащата на Стивън Кинг, който напуска семейството му, когато писателят е на 2 години – излиза да си купи цигари и никога не се завръща) и ще се озове за невъзможно кратко време от югозападната и централна част на САЩ (където е Колорадо) през няколко щата чак в североизточната част, където се намира Мейн, какво прави в джоба му руска монета, как се е задавил със сандвича си (което всъщност не е чак толкова рядка причина за смърт от задушаване), търсят изкупление и ново начало в новините, които са се надявали да не получат никога…
Целта обаче не е да бъде пресъздадена и развита мистерията; поне аз не усетих това. „Колорадеца“ цели да покаже как се пише история за мистерия, какви са съставните й части, кое е задължително и кое – препоръчително, кое разваля мистерията и кое я прави по-интересна. Както в повечето книги на Стивън Кинг основното е скрито под повърхността, между думите, в изразните средства, отвъд смисъла и историята. Онова, което като по-малък караше косите ми да настръхват и несъзнателно да оглеждам тъмната стая с периферното си зрение, докато чета. „Колорадеца“ прилича много на образователна книга – как да създаваме история, която без да е необичайна, изключителна, учудваща, невероятна, да оставя в читателя чувство на удовлетворение и желание да научи още.
Късметът, който всички ние имаме, че Стивън Кинг не спря да пише след онази злощастна катастрофа и невероятната възможност да сме му съвременници, ни дава уникален шанс да му се радваме в естествена среда. Поколенията след нас ще четат Кинг без да разбират напълно света, в който е живял, а вероятно и мотивите му да напише една или друга творба. Но начинът, по който докосва душата и силното му присъствие няма да избледнеят с времето. По това се познават истинските творци; онези, които не разчитат на конкретно време, конкретни хора, конкретно място – историите им могат да се случат винаги, навсякъде и с всеки. Може би дори с мен и вас.

Тази публикация е разглеждана 4742 пъти.

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



Няма коментари »

No comments yet.

RSS feed for comments on this post.

Leave a comment