blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Current Mood: Playful

Crematory ми станаха любима група още във времената, когато като ученик чух (вероятно пиратска) компилация със заглавие Beauty in Darkness. В нея имаше едно твърде очарователно парче, за което всички твърдяха, че е death metal, а аз не можех да повярвам – Tears Of Time звучеше екзотично, магнетично, да – яка стъргалка, но дет?… След това открих и другите албуми на групата, чух ги и станах фен завинаги. Можете да видите ревю за предпоследния албум на групата в Nowhere, а за новия също ще има скоро.
Когато научих за концерта им знаех, че ме очаква пътуване, но за щастие успях да напасна нещата така, че да бъда в София същата вечер. Подгряващите групи ми бяха известни само като имена – Hyperborea и The Revenge Project и честно казано не изгарях да ги чуя на живо. Въпреки това около 19:30, точно преди да започнат да свирят Hyperborea, влязохме в залата и дори си намерихме места да седнем. Учуди ме, че зала „Христо Ботев” беше пълна – не очаквах толкова много фенове на Crematory въпреки че билетите струваха смешните 25 лева. 13 евро за концерт вероятно биха предизвикали откровен смях у някой централно- или западноевропейски фен, но България все още е рай в това отношение.

За мое щастие Hyperborea не свириха твърде дълго, но звукът им беше усилен ужасно и трудно различавах нещо от чинели, фус, бас барабан и бас китара. Около девет без пет на сцената се качиха Crematory и забиха. За щастие при тях звукът беше малко по-тих, но китарата и баса бяха ясни и отчетливи, същото важеше и за ударните, а Феликс нямаше проблеми да надвика цялата тази дандания, както той си знае. Силно ме впечатли барабанистът Маркус, който с очилата и три четвъртите си панталонки създаваше впечатление на счетоводител във ваканция, а не на дет метъл барабанист. Забелязах също, че Феликс е качил сериозно от последните клипове, които съм гледал, както и че прогресивно оплешивява. На сцената освен групата имаше още трима души – единият с домашна камера стоеше зад клавиристката и правеше любителски запис, вторият беше един тип с фанелка на Black Label Society, който надъхваше публиката и понякога се грижеше за третия човек на сцената – хлапето на клавиристката, което беше с детски антифони и си играеше на подиума зад нея през повечето време. Много мислих и се чудих дали е по-добре детето да расте само у дома с баби, гледачки и т.н. или по концерти и турнета с антифоните.
Crematory изсвириха доста от хитовете си, освен неща от новия албум: When Darkness Falls, Left The Ground, Pray, но и Fly, Tears of Time, The Fallen, Hoelenbrand, Kein Leibeslied и кавъра Temple of Love, като не броим шегите с Iron Maiden и Slayer. Хареса ми сценичното им поведение – бяха земни, разхождаха се много, постоянно куфееха, усмихваха се, взаимодействаха с публиката. Това беше почти като негатив спрямо Hyperborea, чийто двама китаристи стояха като истукани през цялото време и се взираха в китарите или обувките си, когато не свиреха. (Това не е мнение за музиката на групата – нямам мнение, тъй като не съм ги слушал. Това е впечатление от сценичното им поведение, което и вие ще споделите, ако сте били там.) Още повече ме изненада стейдждайва на голия до кръста басист Харалд. Не очаквах подобно нещо – от феновете: да, но от член на групата; но на него явно му беше приятно, не се притесняваше и се забавляваше истински.
Много се зарадвах на китариста и втори вокал Матиас (известен като мелодичен вокал; чудно Феликс немелодичен ли е тогава?), който по мое мнение може спокойно да бъде и първи, тъй като гласът му е плътен, силен и приятен за слушане. Затова особено харесвам песните им, в който пеят и двамата с Феликс. Накрая той изпя няколко парчета сам и още повече затвърди мнението ми.
За голямо съжаление около 22:50 Crematory напуснаха сцената след няколко биса и акустични изпълнения. Приятно ме впечатли почти двучасовото им изпълнение. Както може би сте прочели в други постове, доста повярвали си групи изчезват след около 80 минути на сцената; не и Crematory. Бих отишъл отново на техен концерт, след като чуя внимателно и новия им албум от тази година. А чуя ли го аз – ще чуете и вие :)!

Тази публикация е разглеждана 3911 пъти.