История на България
Историята винаги ме е изумявала със способността си да представя едно събитие по много различни начини в зависимост от това кой я пише… Хората (обикновено векове по-късно) намират за изключителен научен принос развенчаването на митове, като в тази статия, която прочетох в новините на Нетинфо, озаглавена Германец и българка отричат Баташкото клане. Е, не го разбирам това… След опитите за превръщане на робството в „присъствие“, а потурчването, насилственото покръстване в исляма, вековните традиции за отвличане на деца (еничарство, кръвен данък) – в естествен процес на приобщаване на победен народ към нацията на победителя, посягаме и на Батак. На всичкото отгоре това били германец и българка. Все едно американец и евреин да отричат холокоста. Но какво пък – свободата на словото дава трибуна на лудите. Нека, нека се чуе всяко мнение. Човек не бива да бъде тесногръд. Нека чуем какво искат да кажат хората, може и да са прави…
Мен няма да ме убедят. Аз съм син на майките, копали с нокти кладенец, за да заситят жаждата на децата си, барикадирани в храма. Потомък съм на бащите, бранили семействата си с телата си. Не мога дори да си представя как българка1 ще отиде толкова далеч в търсенето на publicity, на реклама, в желанието си да чува името си в медиите и да го чете във вестниците. Не мога да си представя как немец, след двете световни войни и (поне) стотиците хиляди жертви на лагерите на смъртта (каквато и да е истинската бройка – това не е важно) си позволява да си пъха носа в историята на народа, който два пъти е печелил битки и проливал кръв, но е губил войни заради собствените им (на немците) болни амбиции за световно господство. Но те европейците са си такива – наричат една война 100 годишна, като броят първата и последната битка – преувеличават малко… Защо пък да не се пробват и в българската история… История, която е започнала да се пише дълго преди по територията на днешна Германия да се появят племена, достатъчно разумни, за да строят нещо по-голямо от палатка… Но какво пък, аз не разбирам от история, къде се меся…
Проектът е финансиран от фондация „Памет, отговорност и бъдеще“ в Берлин и фондация „Роберт Бош“, а целта му била да се промени експозицията на музея в Батак, тъй като „излишно акцентира на клането“. Първата фондация няма сайт на английски, а втората има 80 страници профил в PDF формат, който не си направих труда да прочета. Добре, че са немските фондации, та да си разберем историята; иначе щяхме да тънем в мрака на средните векове. Сигурен съм, че българските научни среди ще прегърнат изводите от изследването; чест би им направило, ако се лъжа, но обикновено така постъпват. Вероятно след няколко години американски учени ще докажат, че всъщност в Косово нито сърби са убивали беззащитни албанци, нито пък обратно, че за всичко са виновни репортерите на CNN, които отразяват събитието и всъщност сърби и албанци се мразят напразно и напълно исторически необосновано. Не знам.
Но нека сърцето на всеки се разтуптява, както сега моето, щом си спомни онези времена. Не случайно в „Опълченците на Шипка“ се споменава новий Батак – това не е просто име на населено място – Батак е повратна точка. В един априлски ден като днешния е написано прословутото кърваво писмо, адресирано до шепа бунтовници, но превърнало се в отворено послание до целия свободомислещ свят. Нека за сега ДА НЕ ВЯРВАМЕ на глупостите, публикувани в това изследване, нека си спомняме думите на Вазов, че историята и времето ни може да отричат случилото се, но в паметта ни трябва да остане запечатан този момент на героизъм – миг, показал на света, че България ще съществува, че не сме просто поданици на Османската империя, а отделен народ, националност, силна и отдадена на каузата за свободата си!
Редакция: попаднах на следната статия във вестник Капитал. Запознайте се с нея, за да имате всички гледни точки.
- Справка: Мартина Балева – автор на изследването – е магистър по история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология. Била е редактор при научното издателство Дитрих Раймер Ферлаг, Берлин. От 2005 работи по докторат на тема „Изкуство и национализъм на Балканите. Случаят България“. Членка на Аби Варбург-колег 2006, Хамбург. Стипендиантка на фондацията Алфред Тьопфер. Кураторка за съвременно изкуство и изкуствоведка при галерията за съвременно изкуство Кунстагентен, Берлин. [↩]
Тази публикация е разглеждана 2536 пъти.
