Таря в Българя
Current Mood:
Esctatic & 
Happy
Таря дойде за пръв път в България. Заради големия интерес дори промениха залата, за да събере повече хора. Лично аз имах сериозни притеснения как ще звучи невероятния й глас на закрито, в зала. Озвучаването във Фестивална рядко е било на ниво, помня че гледах там Хелоуин и Мегадет; Мегадет не беше зле, обаче Хелоуин… Както и да е. Около 7,20 снощи се бяхме заложили в трибуните въоръжени с фотоапарати, бинокли и кой каквото друго си беше донесъл. Учудиха ме репликите на много хора: „Ама можело и фотоапарати ли?!?!“ Ами четете, бе хора! То си пише на сайта – миналогодишното Европейско турне на Таря и това в Южна Америка са били camera-friendly. Има си и специална новина на сайта й: новинката с картинката на фотоапарат до нея. И така с много настроение и с високи очаквания седяхме около час, чакайки Таря да се появи. За мое щастие нямаше подгряваща група – обикновено някой губи един час време… Съвместни концерти – ОК, но „подгряваща група“… звучи все едно някой умира от студ и му трябва да загрее със 100 водка ;) Или основния изпълнител не може да въздейства на публиката достатъчно, та трябва някой да я подготви преди това. Имаше случаи, когато отивам на концерт, но заради подгряващите групи не влизам и после пропускам началото. Друг път подгряващата група свири твърде дълго и се отегчавам до смърт, особено ако групата е българска (или са повече от една…). Нищо против българските групи, но нямаме група, която да подгрява пълноценно големи изпълнители. Спомням си, че на концерта на Скорпиънс в Каварна през 2005-а БТР направиха хубаво шоу, но там нещата бяха различни: стадион, БТР свирят, докато влязат всички хора, после няма пауза, а след 10 минути Скорпионите са на сцената.
Около 8:30 Таря се появи подобаващо с Boy and The Ghost, първоначално като силует върху белите завеси пред сцената, а в средата на песента – и лично :). И дори гафът, който се получи, защото завесата, състояща се от две части, не падна на веднъж, а дясната й част остана закачена, не успя да помрачи появата й – публиката полудя.
Капацитети по симфоничен пауър метъл твърдят, че ту китариста, ту басиста, та и клавиристката понякога, не били на ниво, не звучали добре (каквото и да значи това – не се чуват инструментите им? не свирят добре?) Аз пък мисля, че си звучаха добре. Все пак бяхме на закрито и с многобройно отразеното ехо, което със сигурност се получава в залата, затворена отвсякъде, звукът си беше на изключително ниво. Вярно, понякога се губеше балансът на някои инструмент, но това винаги се случва при изпълнение на живо – музикантите се движат, инструменти и озвучаване взаимодействат помежду си, публиката също допринася за хаоса, крещейки. Не е болка за умиране. Важното е, че Таря и цялата група свиреха и пееха с желание, направиха шоуто за което вярвам всички бяхме дошли. Като цяло високите ми очаквания се оправдаха.
Таря смени поне 6 или може би 8 тоалета по време на концерта – отделен за Nemo, друг за I Walk Alone, както и още няколко между всеки две-три парчета. Куфееше където е подходящо, понякога беше изящна и грациозна дама, но дивееше при всеки възможен случай – подобно разнообразно сценично поведение според мен допадна на публиката много. Аз лично виках много, пях на парчетата, които знаех, правих снимки и се кефих на барабаниста. Групата също беше много динамична – китаристът с татуировки и атрактивен стил Алекс, челистът на Апокалиптика Макс, абсолютно невъобразимият барабанист и вокал на кавъра на Poison Майк, клавиристката и бекинг вокал Мария и (малко незабележимият на фона на останалите) басист Оливър. Докато Таря представяше групата един по един се открои и единодушният любимец на публиката – барабанистът Майк – феновете дори не дочакаха да чуят името му – звукова вълна, съизмерима с неговото соло в средата на концерта заглуши думите на певицата. Музикантите очевидно свиреха със сърце и душа, цялата група беше въодушевена от публиката. Зала Универсиада се оказа тясна за желаещите да видят и чуят Таря на живо. Затова организаторите промениха мястото на Фестивална. Лично аз си бях купил билети през първата седмица от продажбата, така че нямах притеснения дали ще се добера до концерта.
На концерта на финландската метъл прима имаше фенове от на възраст от 5 до 55 години. Предполагам последните бяха довели първите или поне част от последните бяха там заради децата си, които посещаваха концерта. Много съм щастлив, когато на концерти се събират хора от две, че и три поколения. Българинът най-сетне осъзнава, че метълът не е музика на отритнатите, на аутсайдерите, на маргиналите, че метълист не е обиден етикет, а повод за гордост и самочувствие.
За съжаление след Die Alive, Nemo, I Walk Alone, Poison, Calling Grace, Lost Northern Star и Over The Hills and Far Away и около два часа свирене, групата си тръгна, а Таря, дали като стандартно сценично поведение или наистина впечатлена от българската си публика, която според мен се представи на нивото на групата, обеща, че ще се върне, за да ни зарадва отново. Да се надяваме да е скоро.
Ето и малко снимки от събитието:
Тази публикация е разглеждана 4790 пъти.
