blogHere – блогът на виртуална библиотека Nowhere

Current Mood: Angry

Напоследък са изключително модни сайтове като http://moetodaskalo.com/, http://schools.pomagalo.com/ и други, на които по някаква причина не съм попаднал (да не ми се сърдят, а да ми пратят адреса си, ще ги посетя с интерес). Системата : проста регистрация и дай да му напиша двойка на оня к*р по математика, дето ме тровеше от седми до девети клас, че до сега само той ми ги пишеше; аз и толкова можех де, не че съм решавал задачи – кво да им решавам, аз в живота пари ше правя, няма да ги смятам, ще си наема счетоводител, ако ми се смята, пък и нали имаше кръчми и карти, и семки и гаджета, и кръчми… то май даже не съм му стъпвал в часовете – кога ми ги е написал тия двойки да го е*а в идиота, като не съм бил там; те майка ми и баща ми не смеят да ме погледнат на криво, а тоя пе**л ще ми пише двойка; ма добре, че Гогата ме светна за тия сайтовете за запознанства, та да науча интернета и да вляза да му врътна няколко двойки на тоя…

Проста система – няма потвърждения на регистрацията (освен валиден и-мейл, какъвто аз лично имам около 6, които раздавам за подобни регистрации), няма значение кой си, от къде си, на колко години си, какъв е полът ти, чувал ли си за това училище, за учителите в него и стъпвал ли си някога в онзи град въобще. Просто влизаш и си пишеш. Най-гениалните неща обикновено са прости…
Интересното в случая са две неща: разнородните оценки и огромната популярност на подобни сайтове. След целия хаос в средното образование, идва време децата да се изправят и да поставят оценки на своите учители. За това обикновено се учи доста време, но защо пък не. Японците слагат лицето на шефа в мишените за дартс или на боксова круша – защо пък да няма и сайтове, където учениците да пишат двойка на учителя. Резонно възниква въпроса: защо оценките за даден учител варират между слаб и отличен. Отговор: защото иначе хубавата идея за ученическата оценка (и въобще – за ученическата демокрация като цяло) се изражда в отмъщение за непостигнати амбиции. Нещата отиват още по-далеч – министерство на образованието ще оценява представянето на учителите по успеха на учениците. Тази идея е толкова болна в самия си зародиш и това е очевидно и за слепец: учител съм, не ми пука, пиша само шестици – имам отлична оценка; или давам си зор, подготвям се, мъча се нещо да ги науча малките търтеи, като не знаят им пиша двойки и тройки – имам слаба оценка. И за какво в този случай ще си дават зор учителите? Заради будната си съвест?!
От впечатлението ми от американската система на средно образование (която много плюем, защото американците имат ниска обща култура – това не го отричам), ако изоставаш в училище, се случва нещо в този порядък:

1. оставаш след училище, стоиш като на занималня, за да е сигурен учителят, че ще си напишеш домашните и ще учиш по съответния предмет;
2. викат родителите ти при директора, който им обяснява, че работата е сериозна и те следва да обърнат внимание и да потърсят причините за лошото ти представяне в теб, в средата, в семейството и т.н.;
3. вземат мерки – назначават ти помощник, пращат те при училищния психолог, въобще – предприемат нещо, за да си оправиш оценките.

У нас ако си слаб ученик, ти се вдига рейтингът сред съучениците (тоя е еб*си гъзето, само двойки има и не влиза в часовете по цели дни) и е много вероятно да се превърнеш в пример за подражание. Оставаш без гражданска и обществена съвест, не ти пука от нищо, нямаш никаква идея с какво ти се занимава по-нататък… (За справка – виж активността на вчерашните избори – концертите на БСП са пълни с народ от всякакви етноси, но хората нямат ни най-малка представа що е то Европейски парламент и какво правят тия хора там, освен пак да взимат заплати). А знаете ли какво чух една сутрин в „Коритаров Live“ по повод стачката на шофьорите в София? Обажда се някакъв тип, вероятно шофьор, и казва „Ае стига бе, хора, не може един учител и аз, дето возя по 100 човека отзад, да взимаме еднаква заплата! Не е честно – ми те работят по три-четири часа на ден?!“ Гениално, а? Коментарът на тази реплика изисква поне още две-три страници, а аз нямам нито време, нито желание да коментирам. Изводите са за вас. Но нека не оставаме с „шофьорско“ мнение за учителите, защото те заслужават възхищение, дори само заради факта, че години наред се занимават с нежелаещи да учат търтеи и въпреки това не губят кураж и продължават да се опитват да създадат поне още един грамотен българин. Пък и стачките им са добронамерени, с лентички по ръкавите, не се опитват да наложат финансовите си искания, блокирайки столицата и заплашвайки да саботират работния процес на целия град и най-концентрираната икономика в страната. Нека да обясним на децата си, че учителите имат доблестната задача да запълнят празнината, която оставяме ние, залисани в работа, забавления, пак работа и още работа. Нека, като не можем да им дадем парите, които заслужават (все пак не карат „по 100 човека отзад“), поне да им дадем обективна оценка и да им стиснем ръцете и да им благодарим. Те не са шофьори, ще се зарадват и на този жест.

Тази публикация е разглеждана 4038 пъти.