Като на шега се озовахме на концерта на Кис на стадион Академик миналия петък. Като на шега си говорехме, че ще гледаме 15 минути отблизо и ще ходим да седнем. И съвсем като на шега в 22:45 си казахме „И какво, свърши ли?!“. Малко над два часа и 10 минути шоу, което ще остане в историята. Но да започна от начало. След като си проправихме път през тълпата и се добрахме до стадиона, открих картинка, далеч по-различна от концерта на Мерилин Менсън; например – тишина, спокойствие, сцената – далеч по-навътре на терена, а не на 10 метра от трибуните. Тревата – покрита с настилка – за да не се цапат феновете и да не се мачка тревата. Тридесетина тоалетни, три „чешмички“ Туборг и павилионче за продажба на безалкохолни и снаксове. Опашките пред Туборг-а, разбира се, бяха километрични, но феновете не се плашеха. Имаше и сценки, в които феновете си бяха взели по десет бири в специални кошнички и ги разнасяха из стадиона. Точно пред сцената се бе събрала тълпа верни фенове още от шест и трийсет. Постепенно пред сцената прииждаха все повече и повече хора.
След международния ден на космонавтиката на 12 Април, на 22-и отбелязваме денят на Земята. Всъщност още един такъв има на 20 Март – пролетното равноденствие. Разликата е, че първият е основан от американският сенатор Гейлорд (не се смейте бе, това му е името на човека!) Нелсън (Wikipedia) като опит за мълчалив протест срещу отношението ни към околната среда, отбелязан за пръв път през 1970 година, а вторият – от Джон Макконъл – американски пацифист – през 1969 година и обявен на национална конференция на ЮНЕСКО. Така или иначе и двамата се опитвали да накарат всички останали да се замислят какво правим на тази планета, какво получаваме от нея и до кога ще го получаваме, ако не спрем безотговорното си отношение към нея. Във времената, в които по нашите географски ширини и дължини основна мисъл била преизпълнението на плана, а петилетката се била превърнала в основен измерител на време, хората отвъд океана отправили поглед отвъд носовете си, тежката индустриализация и механизацията на селското стопанство и решили, че е време някой да направи нещо. Последвали множество инициативи, основните сред които Рамковата конвенция за промените в климата на Обединените нации от 21 март 1994 г., Протокола от Киото от 11 декември 1997 г. в допълнение на конвенцията и множество локални и глобални инициативи на национално и международно ниво. Последното интересно нещо по темата, което гледах, беше An Inconvenient Truth на Ал Гор и Дейвид Гугенхайм.
Не беше лесно да се направи каквато и да е класация по отношение на музиката, защото както знаете вкусовете на хората са различни като самите хора. Затова ще опитам, след като изслушах около 30 албума, голяма част от тях резюмирах в ревюта, останалите просто подминах с мълчание. За съжаление, когато става дума за група, която не съм слушал преди, много често попадам на неща, за които се питам кой, по дяволите, е дал пари да се запишат. Трябва да отбележа с голяма звездичка, че пропуснах новият албум на Аморфис, но не защото не става за ревю, а защото усещанията ми твърде много се измениха преди и след гостуването им в София; а и с времето също. Това ми даде да разбера, че не е добре да се захващам с нещо, което самият аз не определям еднозначно. Сред Вас вероятно има такива, които веднага биха сложили Silent Waters на първо място и други, които не биха му отредили такова важно място. Затова се чувствайте свободни да коментирате. И така:
Много отдавна исках да го направя, но все не ми стигаше време и не попадах на въпросните клипове, но ето ги и тях. Задължително е да обърнете внимание на това, че нито един въпрос не е свързан с четене и книги. Резултатите щяха да бъдат още по-плачевни (всъщност – още по-комични)
Първото филмче представлява телевизионен коментар относно интелектуалните възможности на лидера на „най-великата страна на света“ г-н Джордж Буш младши, президент на САЩ.
любим цитат: въпрос към президента на пресконференция след срещата му с германския канцлер Анхела Меркел, по време на която президентът се хвали, че чака с нетърпение банкетът в негова чест, на който ще има прасе и той ще има честта да го разреже (прасето е споменато три пъти по време на пресконференцията :).
Репортер: – Възникнаха притеснения, че след бомбардирането на летището в Бейрут; според Вас има ли риск от възникване на сериозен военен конфликт? И относно Иран: те не са отговорили (вероятно на поставени условия/изисквания), премина ли крайния срок за отговор или имат още време да отговорят? Дж. Буш Мл.: – Мислех, че ще питате за прасето…
Не мога да се въздържа, защото Лора Крумова е много готина, обаче не може да разбира от всичко. Както и повечето родители…
Вчера сутринта започна регистрацията на деца за детските градини на адрес http://kg.sofia.bg. До тук нищо нередно – общината се опитва да спести на родителите часове опашки за записване с подаване на документите лично на хартия. Изготвя се техническо задание, провежда се търг, участват 7 или 9 фирми (госпожа Йорданка Фандъкова – заместник-кмет на София не можа да се сети колко точно), една от тях – „Сирма груп“ АД – печели конкурса. Изненадващо за мен беше, че никъде на посочения сайт за регистрация на деца в детските градини, нито пък в сайта на „Сирма груп“ АД или някое от нейните подразделения или дъщерни дружества не беше посочен този факт. От какво всъщност се оплакваме: регистрацията трябвало да започне вчера сутринта (04.02.2008 г.) в 9:00 часа. За около 4 часа обаче сайтът бил недостъпен, работел много бавно, не позволявал да се извърши регистрация и да се избере детска градина, в която детето да кандидатства. Затова много родители, които ДОРИ си били взели почивен ден (и двамата родители, сподели майка в студиото на NOVA сутринта), бяха разгневени, огорчени и сърдити. Затова заключаваме: „Сирма груп” АД, общината и всички други виновни – на съд!!! Да гният на топло до живот, да видят дали ще мамят пак целокупния български народ от София с тия компютърни регистрации!…
Киното е невероятно изкуство. Снощи гледах A Mighty Heart с Анджелина Джоли и Уил Патън (Армагедон, Да изчезнеш за 60 секунди, Пощальонът) – драма за отвлечен в Афганистан американски журналист, разказана през очите на жена му (Джоли), която е бременна и трябва да се справи с всички тревоги в това състояние. Филмът е много силен и потресаващ в директността и неподправеността си. Освен всичко останало, филмът доказва, че не можем да се справим с нещо, което не разбираме и не възприемаме като нормално и разумно поведение – хора зарязват живот, семейство, деца, работа и отдават живота си (буквално) на своята религия. Но не за това пиша.До снощи не бях чувал за този филм. За това пък чух отдавна за Драконовите воини (Dragon Wars). Невероятен сайт – http://dragon-wars.com/ – невероятен трейлър (пак там), голяма промоция. Мненията от хора, които са гледали филма на скрийнър варират от 3 до минус 2 по шестобалната система. Това е средноаритметично, като за ефекти и зрелищност филмът печели 6… мисля коментарът е излишен. Същото се получи и при Трансформърс (Transformers) – тук обаче оценката е четири с два минуса заради малко по-детската насоченост и липсата на претенции към останалата част от аудиторията, както и заради индустрията Трансформърс – коли, самолети и всичко друго, което от години залива пазара, комиксите и цялата мания, която не бива да се пренебрегва ;).
Събота следобед, 16 часа е. Човек ще си рече – време е за ракийка, салатка и блажено очакване на Отечествен фронт по NOVA или Море от любов по bTv (кой каквото обича – аз предпочитам една серия на CSI, Farscape или нещо от рода…). Не и миналата седмица. Nuclear Blast бяха решили да отпразнуват двадесетгодишнината си в Зимния дворец с концерт. И то не какъв да е – Agatodaemon, Benediction, Edguy и Amorphis. Все банди от сой. Може да не съм фен на първите две, но пък Аморфис и Едгай си струват.
Намъкваме се към 16.20 часа, вътре вече трещят някакви български банди, които със срам на челото ще си призная, че не съм чувал, а по мнение на познавачи втората (The Revenge Project) била сред най-големите български дет-метъл банди… ама какво ти разбирам аз от дет метъл. Ами добре, нека са добри, озвучаването е безумно и още с първите стъпки в самата зала, като преди това съм изпил набързо една бира и съм хапнал чипс за захранка, се подхлъзвам на нещо… вече ядено веднъж. Това отново повдига въпроса за „недопускане в залите на лица в явно нетрезво състояние”, но от друга страна, при продължил повече от 8 часа концерт и свободно продаваща се вътре бира, беше ясно, че подобни изпълнения ще има… Поне очаквах да са накрая. Къде ти… Освен това лицето можеше и да е в дрогирано, а не нетрезво състояние, което няма как да хванат… Явно така си го бяха допуснали в залата = нищо ново под слънцето. (more…)
Не мога да се въздържа! Просто не мога. Господин Евгений Дайнов днес си е позволил един коментар във вестник 24 часа (брой 262 от 25.09.2007 г.) със заглавие „За всеки лев от държавата учителят взема частно още 1“ и подзаглавие „Искат си Бай-Тошовия социализъм, само че с капиталистически заплати. Твърди още, че „Няма обществена симпатия към протестите на учителите – за разлика от положението с природозащитниците… Дори хората да не знаят, те усещат, че има скрита картинка – че на стачкуващите даскали никой не им е виновен, освен те самите.“ Г-н Дайнов твърди, че учителите в България били 2 пъти повече от тези в САЩ (цитирам „на глава ученик“) и Великобритания, например. Минимумът за брой ученици в паралелка в България е 18 души (виж НАРЕДБА № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, таблица – приложение към чл. 2, ал. 1). Това означава, че минималният брой ученици във Великобритания и САЩ е 36, щом учителите са двойно по-малко. Че в 40 души клас и аз бих взел автомата да гръмна десет-двадесет, да ми оширее малко даскалото (както правят в Щатите, за щастие тук паралелките са по-малки – максимум 26 души – виж Наредба № 7). Дайнов изказва още мнение, че освен учителите, „Никой никъде не оценява сам ефективността от своя си труд… Скандално е те да преподават и после пак те да пишат оценки на учениците си (т.е. да оценяват собствената си ефективност)“. Според него решението е матури, каквито се правели по света, където „учениците полагат изпит, техните работи се запечатват в присъствието на полицай и министерски чиновник и отплуват към национална оценителна комисия, чиито членове никой не знае кои са. Всяка работа се чете от двамина (за завършване на университет – от трима) независимо един от друг и оценката е средната от двете (трите). Това е. Веднага би станало ясно кой учител (училище) е по-добър – учениците му постигат по-добри резултати; и кой не е… По вече конкуренция – по-големи заплати за добрите учители.“ Обърнете внимание на подчертаните пасажи. Не става дума за един-двама души – става дума за мнооого хора, които да проверяват матурите на десетки и стотици хиляди ученици и студенти. Все пак проверяването ще трябва да стане в някакъв разумен срок, а не – от 24 май за Коледа. И на тези хора ще трябва някой да им плаща… А нали няма пари за заплати на учителите – лицемерно е да говориш, че учителите не заслужават по-високи заплати и са много, а да искаш още хора да бъдат назначени, за да довършват работата им.
Вчера се прибирах от работа около 18:30 и имах неблагоразумието да се кача на трамвай 18, за да стигна до руското посолство. Къде ти, някой друг имаше други идеи.
Всичко започна на булевард „Витоша“ на около 50 метра преди пресечката с улица „Алабин“. Стояхме там 10 минути, после с около 5 метра на всяко „зелено“ на светофара закретахме напред. След около 15 минути бяхме взели завоя по Алабин. Точно пред трамвая видях процесия еколози, които защитаваха поредната загубена кауза у нас – вълците, мечките, Странджа, спокойствието по черноморието или… един Бог знае какво… След още 15 минути кретане слязох и продължих в друга посока пеш. Нямаше да ми издържат нервите още дълго, а еколозите явно се готвеха да ходят доста дълго време. Оказа се, че ходели назад.
Уважаеми еколози, природозащитници или както там предпочитате, аз съм с вас! У дома има енергоспестяващи крушки, спестявам вода до мащабите на скъперничество – все пак съм от Добруджа, а там водата е кът. Подписвам всички онлайн и офлайн (в градинката до Парламента) петиции и анкети в подкрепа на Натура 2000, Странджа, защитените видове, опазването на красотата в планините и по Черноморието, в спорове винаги твърдя, че средното количество интелект на Българина е нисичко (и спада!) и е добре да си пазим природните ресурси, за да имаме поне нещичко да носи пари – демек, опитвам се да гледам по-далеч от носа си и Вашия. НО
Преди няколко дни имах удоволствието да посетя Варшава, столицата на Полша. По работа, но въпреки това имах възможност да разгледам и получа много впечатления от този прекрасен град.
Полетът до там трае около час и половина и, въпреки че сме почти на същата дължина (София – 23° 20′ E, Варшава – 21°00′ Е, но София е в западна България, докато Варшава е в центъра на Полша), Полша е на СЕТ+1, докато ние сме на СЕТ+2. Странно е, защото в 8 часа вече беше тъмно. Летището им се казва Фредерик Шопен. Различно е от Враждебна, нали? Доста трудно е да обясниш на чужденци какво, по дяволите, значи името на летището ни. Но това не е най-странното; можехме да го кръстим Христо Ботев, Георги Раковски или който и да е национален герой, велика личност, Джон Атанасов дори, та да го научат най-накрая всички чужденци, че е българин!… Още по-странно бе, че таксито ни взе около 16 лева (32 злоти всъщност) от летището до центъра за 40 минутно пътуване, а разстоянието, което посочиха домакините, беше около 11 километра (искам да кажа, че ми се видя евтино). Отседнахме в хотел Громада, в центъра на града, точно срещу Полската комисия за финансов надзор. И тук, както вероятно навсякъде, не ни се довериха и трябваше да платим хотела още първата вечер, въпреки че бяхме там за три нощувки.
Като на шега се озовахме на концерта на Кис на стадион Академик миналия петък. Като на шега си говорехме, че ще гледаме 15 минути отблизо и ще ходим да седнем. И съвсем като на шега в 22:45 си казахме „И какво, свърши ли?!“. Малко над два часа и 10 минути шоу, което ще остане в историята. Но да започна от начало. След като си проправихме път през тълпата и се добрахме до стадиона, открих картинка, далеч по-различна от концерта на Мерилин Менсън; например – тишина, спокойствие, сцената – далеч по-навътре на терена, а не на 10 метра от трибуните. Тревата – покрита с настилка – за да не се цапат феновете и да не се мачка тревата. Тридесетина тоалетни, три „чешмички“ Туборг и павилионче за продажба на безалкохолни и снаксове. Опашките пред Туборг-а, разбира се, бяха километрични, но феновете не се плашеха. 
Имаше и сценки, в които феновете си бяха взели по десет бири в специални кошнички и ги разнасяха из стадиона. Точно пред сцената се бе събрала тълпа верни фенове още от шест и трийсет. Постепенно пред сцената прииждаха все повече и повече хора.
Alarmed
Cool
Не беше лесно да се направи каквато и да е класация по отношение на музиката, защото както знаете вкусовете на хората са различни като самите хора. Затова ще опитам, след като изслушах около 30 албума, голяма част от тях резюмирах в ревюта, останалите просто подминах с мълчание. За съжаление, когато става дума за група, която не съм слушал преди, много често попадам на неща, за които се питам кой, по дяволите, е дал пари да се запишат. Трябва да отбележа с голяма звездичка, че пропуснах новият албум на Аморфис, но не защото не става за ревю, а защото усещанията ми твърде много се измениха преди и след гостуването им в София; а и с времето също. Това ми даде да разбера, че не е добре да се захващам с нещо, което самият аз не определям еднозначно. Сред Вас вероятно има такива, които веднага биха сложили Silent Waters на първо място и други, които не биха му отредили такова важно място. Затова се чувствайте свободни да коментирате. И така:
Sad
Angry