Вчера се завърнах от Белград, но това е друга тема. Та вървях си вчера по булевард „Гоце Делчев“, умислен в мои си работи. Беше валяло и заобикалях отдалече локвите, като понякога ми се налагаше да минавам дори през градинките в междублоковото пространство, за да не се налага да плувам. Изведнъж движещият се срещу мен колоездач намали скоростта и попита:
– Извинете, от София ли сте?
– Кажете с какво да Ви помогна – отвърнах, а той се усмихна и отново попита:
– Гласувате ли? – това ме учуди, но съм виждал какво ли не, така че просто реших да отговоря:
– Да.
– Казвам се Мартин Заимов и ще се кандидатирам за кмет – подаде ми и ръка непознатият. Така е, като не гледам новини,… а и мина време откак управляваше Борда… – наоколо няма медии и други подобни щуротии, така че кажете ми какви са проблемите на града, нещата с които да започна, щом стана кмет, защото боклука няма да стане веднага…
Нали съм си сговорчив, обясних му набързо как стоят нещата в Дървеница, метрото, споменах и трафика в центъра. Той благодари и си продължи с колелото по булеварда, за да шокира още хора, както направи с мен.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 4948 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood: Flirtatious
Много се чудя на българските имена. Не е нещо нечувано да се казваш Робеспиер, Илина или Мадлен (последното е мъжко име!). Скоро четох за китайски родители, които искат да кръстят детето си @. Да, точно така, Кльом-ба :lol:. Е, на китайски звучало като Ат [Æt] (от английски) и напомняло по звучене израза „обичаме те“. Но да се върнем в България. Преди време много се радвах на артистичния псевдоним Любов Френска ;).
Но екипът на БТВ като че ли бие всички рекорди : Ани Салич, Габриела Наплатанова, Генка Шикерова, Дарина Сарелска, Димитър Анестев, Канна Рачева, Иван Бедров, Кристина Баксанова, Миролюба Бенатова, Николай Бареков, Румяна Кинкина, Борис Календеров и на последно (но не по важност) място – Христина Балинска. Все едно са ги избирали по имената. Да сте чували скоро по телевизията Иван Иванов да е направил нещо, или Мария Петрова? Все едно е заложено в хората да се развиват според името. Колкото по-странно е името ти, толкова по-голям шанс имаш да станеш известен. Не това обаче ми е мисълта… Не ми се ще да съм на мястото на тези дечица. В училище от моето скромно презиме успяваха да направят майтапи, представяте ли си си какво е да се казваш Иван Бедров и да ходиш на училище. Тийнейджърите не прощават… А родителите?! Що за извратеняк може да иска да си кръсти детето @?! Не е чак толкова странно, предвид факта, че напоследък започнаха да ги кръщават на всякакви герои от сериали, филми, актьори, комиксови персонажи и на кого ли не. Още нямаме Фокс Мълдър или Майк Скофийлд, но… нищо вече не може да ме учуди.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 11825 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood: Angry
Тази сутрин БТВ ме шокираха с новината, че ромски „вълнения“ обхванали снощи квартал Красна поляна, за втора поредна нощ. Причината била, че се уплашили от „нападения на скинари“, които обаче така и не се появили. В предистория на случилото се те набедили четирима СОТ-аджии, пийващи кротко бира след работа и ги нападнали. Кадрите бяха потресаващи: цигани с колове, ножове, бухалки в ръце тичаха край репортерите, викаха „Ще ги убиеме всички българи!“, размахваха дърветата срещу журналистите и правеха войнствени физиономии. Малко по-късно видели някакъв човечец, който се прибирал посреднощ и, тъй като бил с бръсната глава, хукнали да го гонят и него като „скинар“. За щастие (негово) не го хванали, та помлели няколко коли, колкото да не са се разкарвали напразно.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 2566 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood:
Писаното творчество винаги е имало способността да разбуни духовете и да накара едни да крещят и дюдюкат с пълни гърла, а други да се прекланят в знак на възхищение и почит. Тази сутрин в прегледа на печата бях приятно изненадан от следната новина: Англичанин заплашен с глоба от 80 лири за това, че носел тениска с грубиянски / обиден надпис. Ето и цялата новина в BBC, можете да видите и Видео репортаж по въпроса. Човекът си ходел кротко с тениска с надпис „Не се ебавайте с мен! Вече няма къде да скрия телата на всички…“ и изведнъж го спрели полицаи и го уведомили, че е заснет с камери за наблюдение. Тениската му била с обиден и груб надпис и повторна поява с нея щяла да доведе до глоба.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 6262 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood: Bored
Навръх националния празник на щатите 4-th of July (morning), Мерилин Менсън и Тайп О Негатив свириха на стадион Академик. И аз бях там, и аз пих бира в капанчетата наоколо, даже успях да вляза да послушам.
Въпреки че много хора бяха още отвън, Type O Negative си забиха в осем часа (лошо!) и до осем и тридесет, когато успяхме да влезем, почти се бяха насвирили. Love You To Death (тази не я знаех, запознати ми разясниха коя е), Black Number One на бис и това беше. Четиридесет минути. Кой колкото може… На кой за колкото са му платили?! Знам ли, запознатите да кажат. Аз видях само, че феновете им не бяха доволни (най-меко казано).
После около 9 и 20 (четиридесет минути, няколко песни на Prodigy и много свиркане и дюдюкане по-късно) се появи звездата на вечерта – скандалният и непонятен за мен Менсън.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 2714 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Тази сутрин отново се уверих, че нищо не върви както трябва в тази наша мила татковина. След като пресякох булевард „Левски“ и минах през градинката до Парламента, учтиви полицаи ме упътиха да се върна и да мина през подлеза, ако искам да мина през булевард „Цар Освободител“. Ако беше в една нормална държава, това щеше да е ясно дни по-рано (какво, къде и кога ще е затворено и къде ще са обходните маршрути), а на самото място щеше поне да има табели, които да ориентират нещастните обитатели на София от къде може и от къде не може да минават. Въобще президентската програма скапа понеделника на много хора, превърна го в неработен ден за други, ощастливи трети със сън до 10:30 часа, а мен дари с бързо придвижване с градския транспорт и вдъхнови да напиша настоящото.
(more…)
Тази публикация е разглеждана 6714 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood: Angry
Ей сега бях свидетел на отвратителното ни отношение към националните светини. От работното ми място се вижда улица Алабин в центъра на София. В 12:00, когато завиха сирените, нито един автомобил не спря. Не спряха и трамваите. Видях само двама-трима души, който бяха спрели и отдаваха почит на загиналите в освободителната борба на България срещу турското робство. Аз си бях в офиса, но станах, просто така, в знак на съпричастност и признателност. Има безброй малко известни или неизвестни факти в нашата история, но геройството на Ботевата чета не е един от тях. Не е възможно българин да не е чел знаменитото му стихотворение Хаджи Димитър. Не е възможно и подвигът на „Хаджи” Димитър Асенов от Сливен да не е покълнал дълбоко в душата на всеки от нас…
(more…)
Тази публикация е разглеждана 2204 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Винаги съм се спъвал в думите, но не винаги съм го осъзнавал. Дълго време търсих нужните образи, символи и рими за да облека чувствата си в тях без да разбирам, че веднъж приковани към този словесен кръст чувствата умираха, превръщаха се в надгробни камъни на самите себе си – изстиваха и ставаха неистински, неподвижни и мъртви – плашещи. Трябваше ми доста време за да осъзная, че когато си влюбен думите са излишни – бреме на разума, който се страхува от безформения хаос на емоциите, които му отнемат властта над тялото. Разумът пита „Защо?“, опитвайки се да обясни порива, привличането, желанието, страстта, докато тялото казва „Да“ и приема чувствата и се разтваря в феерията на светлините, музиката, докосването за да се превърне в …
(more…)
Тази публикация е разглеждана 3576 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Current Mood: Angry
Напоследък са изключително модни сайтове като http://moetodaskalo.com/, http://schools.pomagalo.com/ и други, на които по някаква причина не съм попаднал (да не ми се сърдят, а да ми пратят адреса си, ще ги посетя с интерес). Системата : проста регистрация и дай да му напиша двойка на оня к*р по математика, дето ме тровеше от седми до девети клас, че до сега само той ми ги пишеше; аз и толкова можех де, не че съм решавал задачи – кво да им решавам, аз в живота пари ше правя, няма да ги смятам, ще си наема счетоводител, ако ми се смята, пък и нали имаше кръчми и карти, и семки и гаджета, и кръчми… то май даже не съм му стъпвал в часовете – кога ми ги е написал тия двойки да го е*а в идиота, като не съм бил там; те майка ми и баща ми не смеят да ме погледнат на криво, а тоя пе**л ще ми пише двойка; ма добре, че Гогата ме светна за тия сайтовете за запознанства, та да науча интернета и да вляза да му врътна няколко двойки на тоя…
(more…)
Тази публикация е разглеждана 4084 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите
Кога четете? Аз лично намирам все по-малко и по-малко време. Покрай работата, семейството и интернет, почти не ми остава. Или ако ми остане, то е по малките часове, когато след 4-тата страница и почвам да губя смисъла на четеното.
За това чета в…. трамвая. Питат ме как успявам – отговорът ми е – с много желание! Не е лесно, особено пък ако си и със служебна чанта, която трябва да държиш в едната ръка (както съм аз в повечето случаи). А няма защо да си правим илюзии, в трамвая, в който пътувам намирането на свободна седалка е предварително обречена на провал кауза. Но въпреки това упорствам. И то от доста време и честно казано вече нито блъсканицата, нито резките спирачки ми правят чак такова впечатление. Важното е книгата да е добра. Вися като маймуна за някоя от тръбите и доказвам ежедневно Дарвиновата теория за произхода.
От една страна ми е малко неприятно, че именно в тези кратки, задъхани и залитащи 20 минутки от деня ми единствено успявам да намеря време за една от най-големите страсти в живота си. А колко много четях преди?!! По цели нощи, по цели дни – дни на блаженно нехайство и бягства от реалността. Потъвах в историята, загубвах връзката с всичко, което ме заобикаляше, загубвах мисълта за себе си и можех да бъда някой друг, да изживея нечий друг живот, нечие друго приключение. (more…)
Тази публикация е разглеждана 2879 пъти.
Уведомете ни за тази публикация или коментарите